Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Човекът трябва да притежава Божията мъдрост, за да постъпва съвършено справедливо! — рече Даг с известен сарказъм.

Клинге се чувстваше като в клопка. Предметът на разговора беше труден и виното беше поразбъркало малко разсъдъка му. След кратък размисъл той подзе:

— Да, необходима би била божията мъдрост… Но всеки човек трябва да прави каквото може с тази мъдрост, която притежава… Един умен и достатъчно съобразителен човек, способен да забогатее, да запази богатството си и да го увеличи, може да употреби способностите си, за да прави добро… да действа… да се стреми към нещо по-хубаво. Трябва да се проявява добра воля… да, така е — проявените при печеленето на пари качества би трябвало да бъдат от полза и за добротворното им разпределяне…

Клинге изглеждаше възбуден от питието и ръкомахаше, докато говореше.

С трезв и буден ум Даг слушаше думите на капитана със странна и тъжна усмивка. Тя остана на лицето му дълго след като Клинге млъкна. Мислеше за думата, която се беше вдълбала в паметта му и която наложи решението му предния ден, когато го посети полковник Фон Гал.

— Мислите, които изказахте, не са по-различни от написаното в Библията, Клинге! Вие в действителност изведохте заключението, че човек трябва да бъде милостив!

Малко по малко Даг му разказа всичко, което се бе случило между него и Фон Гал. Клинге изпита смущение от суетата, с която бе изтъкнал пред него собствените си схващания, защото разбра, че Даг, въпреки богатството си, бе мислил вече по тези въпроси. Много преди този техен разговор той беше приложил на практика възгледите, които защитаваше Клинге, като беше пожертвал една голяма сума пари, дължими от полковник Фон Гал, към когото имаше много сериозни причини да се отнесе иначе.

А уважението на Даг към Клинге порасна още повече. Винаги има по нещо, което човек може да научи от другите. В най-съкровените кътчета на човешката душа се таят скрити чувства, които в обикновения живот не се проявяват.

Даг се прибра в спалнята и дръпна завесите, защото вече зазоряваше. Легна и се разположи удобно в широкото легло с чувство на вътрешно спокойствие и удовлетворение, което отдавна не беше изпитвал. Устоял беше на една тежка вътрешна борба по време на срещата си с Фон Гал и не съжаляваше: направиш бе още една стъпка в добра посока. Не беше леко да се извлече от разговора му с Клинге светлия смисъл, от който чувстваше необходимост. Но най-после го откри в живото доказателство, което му даваше капитанът.

Действително, Даг не можеше никога да си представи, че не би могъл да говори открито и без страх. Клинге, който бе прикривал толкова дълго време съкровените си мисли, беше за него тъжен пример за страданието, което причинява бедността. Тя не само лишава хората от тяхната материална независимост, но нанася поражения и на духовния им мир. Даг се замисли за всички свои длъжници, които беше съдил строго и с които се беше отнасял сурово и безмилостно. Не, вече няма да бъде толкова непреклонен…

След това си спомни, че баща му често му беше казвал, че човек трябва да бъде независим и че той се е старал да остане независим до края на живота си. Независим… Това не означаваше само да бъдеш свободен от дългове, както Даг беше вярвал доскоро. Баща му вероятно е искал да му внуши, че дълг на човека е да бъде свободен. Даг не беше осмислил правилно съвета на баща си. Беше допуснал парите да го превърнат в роб и им беше робувал през най-хубавите си години. Със свободата, която имаше, не беше създал уют, не беше доставил радост на хората, които заслужаваха, които му бяха най-близки. Ето защо се бе чувствал и бе останал самотен в живота.

Разсъмваше и работата кипеше вече в имението, когато най-после Даг заспа. Беше преживял много и мислил дълго, преди да достигне до истината за задълженията на човека в живота: Необходимо е всеки от нас да бъде достатъчно свободен и достатъчно независим, за да може да помага и на другите да станат такива.

Колко много хора по земята — мислеше той — живеят в робско състояние, едни, защото не са съумели да се преборят на младини за свободата си, и други — като него — защото се бяха пристрастили прекалено към идеята да станат свободни чрез могъществото на богатството.

За хората в цялата околност не беше тайна, че Даг бе сложил ръка върху Боргланд. Слухът запълзя по-нататък и стигна в града до майор Баре и неговата дъщеря.

Зимата си отиде, после отмина и пролетта и из околността се понесоха нови слухове. Говореше се, че Даг Бьорндал е започнал да проявява странно благодушие в отношенията си с определени хора, като им забранявал да говорят за това. Но нищо не остава в тайна. Тези слухове и пораженията на кризата отведоха в Бьорндал много просители. Даг ги изслушваше търпеливо и от ден на ден ставаше все по-отзивчив.