Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Над скрина имаше голямо огледало и Аделхайд се изправи пред него, за да пооправи косите и дрехите си. В същата минута на вратата почука госпожица Крюсе и я попита дали не желае да слезе долу за вечеря. Тя тръгна пред девойката и през преддверието я отведе в стаята, която се намираше в дъното.

По тревожните удари на сърцето си Аделхайд почувства съдбоносното значение на предстоящата среща. След пристигането си тя видя Младия Даг само за минута. Сега щяха да се видят отново, но при пълно осветление и щяха да бъдат заедно по-дълго време. Затова освен радост изпитваше и известно безпокойство.

Влезе в залата и очите й веднага намериха Даг и неговия баща. Сега те й се сториха по-сходни с хората от обществото, в което тя бе свикнала да се движи, но това впечатление бе външно и се дължеше най-вече на обстоятелството, че и двамата бяха облечени в добре ушити и скъпи дрехи. Забеляза, че Младия Даг като че ли не се чувстваше твърде удобно в новите си дрехи, но въпреки леката несръчност в движенията му, високият изправен ръст и естествената представителност придаваха на външността му особено благородство.

Стария Даг бе видял много неща и всякакви хора през своя живот, бе работил здраво и бе умножил богатството на рода си. Затова той излъчваше самоувереност и дистанцираност, които респектираха събеседниците му. Неговият проницателен поглед ги наблюдаваше отвисоко. Това караше Аделхайд да се чувства дребна и незначителна пред този човек — нещо, което силно я смущаваше. Успял да превъзмогне всички трудности и препятствия в живота си, с времето Даг доби един постоянен израз на подозрителност към хората, който нямаше как да остане незабелязан.

Седнаха около масата без предварително да им бъдат посочени местата и Аделхайд се намери до баща си и срещу Младия Даг, а Клинге седна срещу баща й. Стария Даг, седнал в едно високо кресло, украсено с резба, председателстваше, подобен на древен племенен вожд по време на тържествен пир. Такова впечатление направи той сега на Аделхайд. Креслото, в което седна тя, беше така тежко и масивно, че нямаше да може да го помръдне без помощта на баща си. Впрочем всичко в залата беше величествено и в хармония с нейните размери и с времето, когато е била построена. Само пианото, поставено до стената, беше от по-ново време.

Аделхайд бе потисната от известно чувство на боязън и почит, които й вдъхваха двамата мъже сред тази строга обстановка, но когато събра смелост да вдигне очи и да погледне масата, съвсем се смая. Често бе присъствала на тържествени вечери, но никога не бе виждала подобно нещо. Масата беше наредена според правилата, които бе установила някога Ане Хамарбьо, и с всички подобрения, които бе внесла Терезе. Коледните празници в Бьорндал започваха с пристигането на първите гости и масата отрано се подреждаше съгласно утвърдената традиция.

Древният обичай да се прави това истинско изложение на ястия беше наложен от разбирането, че трябва да се покаже разнообразието от храна, която се намира в дома, за да може всеки да си направи избор по свой вкус, без страх, че може да липсва нещо. Тази вечер върху трапезата в Бьорндал бяха наредени, както всеки път на този празник, огромни количества от най-различни ястия, които бяха достатъчни да нахранят сто души.

Цели свински бутове, четвъртини волско, телешко, овче и агнешко месо, най-различен дивеч, глухари, ярета, зайци, пушено еленско и мечо месо, риби от езерото, различни сирена, мед, сладкиши и сладка и като питиета — прясна бира и ракия 4 4 Норвежката ракия (бреневин) по онова време се приготвя от картофи, зърнени култури или дървесна целулоза. — Б.пр. . Всичко, което гората, езерата и чифлиците можеха да дадат, беше събрано на масата.

Тежката ракла, която някога Терезе бе сложила в спалнята си, продължаваше да стои там, на същото място, и Стария Даг държеше ключовете за нея. Там се пазеха красивите покривки и тежките сребърни прибори, донесени от дома на Холдер, а също старинните златни и сребърни пособия на рода Бьорндал. При тържествени случаи като този госпожица Крюсе имаше позволение да си служи с тях и сега коледната маса блестеше в хилядите отражения на среброто, златото и дамаската на покривките.

Аделхайд никога не се бе чувствала толкова развълнувана, особено в началото на вечерята. Затова изпита безкрайна признателност към Стария Даг, когато той наруши мълчанието с благодарствена реч. Той благодари на гостите, че бяха предприели толкова дълъг път и се бяха решили да дойдат в това отдалечено място, за да посрещнат Коледа. След това им пожела приятно гостуване в неговия дом и вдигна чашата си за тяхно здраве. Другите го последваха и скоро езиците се развързаха.