Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

В имението цареше мъчителна вечер.

В залата капитан Клинге се разхождаше, като държеше разтрепераните си ръце зад себе си. Седнал в едно кресло, Стария Даг наблюдаваше пламъците в огнището. Чувстваше се сам, нямаше никой близък около себе си. Държеше в ръце съдбата на много хора, но никога досега не бе преживявал така тежко самотата си. Тази вечер изпитваше силна необходимост да има край себе си, до себе си близки души. Чакаше с нетърпение да пристигнат гостите, които щяха да бъдат с него поне през празниците, но ето че и те не идваха. Госпожица Крюсе беше донесла малко бира, за да ги развлече, но питието остана непокътнато на масата. Капитанът стоя часове пред един от прозорците в новото крило с втренчен като на сокол поглед към Хамарбьо, докато нощният мрак покри селото. А Стария Даг не престана да излиза и влиза през целия ден. В продължение на часове никой не отвори уста да каже дори дума.

На вратата се появи госпожица Крюсе. Извести, че е чула откъм пътя звънчета на шейна и веднага пак излезе. Стария Даг не помръдна. Само сви устни и забеляза жлъчно, че Сивер няма да остане завинаги в Корсвол, така че съвсем естествено е да се прибира вече. След малко те също чуха звънчетата на Бамсен. Стори им се, че те звънят по-силно, някак живо и весело и си помислиха, че Сивер не би вдигал толкова шум, ако се връщаше сам. Най-после до тях достигна гласът на Сивер, след него гласът на госпожица Крюсе и най-после внушителният глас на майор Баре. Тогава Клинге се изправи развеселен, Даг стана и отвори външната врата. Нахлу студен въздух и почти веднага се появиха, съвсем скрити в кожите, майорът и Аделхайд.

Госпожица Аделхайд пристъпи в залата с тържествена стъпка като осъдена на смърт или открила своето спасение. Огледа се бързо наоколо. Той не беше тук. Погледът й угасна, усети сълзи в очите си. Но зад нея вратата пак се отвори. Аделхайд се обърна бавно и погледът й срещна погледа на Младия Даг. Той живееше в най-старата и най-отдалечена част на Бьорндал. Чул бе звънчетата на Бамсен, гласовете на пътниците и бе тръгнал веднага. Поздрави с кимване и когато отново вдигна очи, видя, че сияещите очи на момичето продължават да го гледат. Госпожица Крюсе се приближи и любезно предложи на Аделхайд да я заведе до определената за нея стая.

Госпожица Аделхайд едва не бе припаднала в залата — заради умората от дългия път и мразовитото време, но и заради разочарованието, че него го няма. Когато той се бе появи, видя, че е по-хубав, отколкото си го представяше в мечтите си. Почувства, че не може да отдели поглед от неговото красиво лице и че смазана от умора и вълнение, би се отпуснала в прегръдките му. Положи голямо усилие, овладя се и с твърди и бързи крачки тръгна след госпожица Крюсе, която я поведе нагоре по стълбището.

Много красиви места бе посещавала госпожица Аделхайд, но място като Стаята на госпожица Дортея не бе виждала. Майка й я бе възпитала да не показва чувствата си пред слугите. Но тази госпожица Крюсе изглежда не беше считана за обикновена слугиня и затова Аделхайд можеше да не контролира толкова сърцето и мислите си тази вечер.

Опита се да скрие колко влажни и блестящи са очите й, като се обърна и се отдалечи, но думите й сами се отрониха.

— Мога ли да бъда в толкова красива стая? — рече тя и интонацията й още повече подчерта смисъла им.

— Да, младата дама може да направи това — потвърди госпожица Крюсе.

След това се усмихна с красива усмивка.

Госпожица Баре остана сама в стаята си. Една слугиня й беше донесла голяма кана с топла вода, за да се измие, както и купичка с горещ бульон. Когато тя излезе, Аделхайд заключи вратата. Свещите осветяваха стаята, а брезовите дърва пращяха в огнището. Лекият мирис на горящите борови клони се смесваше с миризмата на брезовите цепеници в огнището, но какъв беше този странен аромат? Да, спомни си, че така миришеше при баба й.

Отпусна се в едно кресло и подпря глава на облегалката му, която бе покрита със скъпа дантела. Никога не се бе радвала на топлината и удобствата в един приветлив дом. Майка й, която беше студена и недостъпна жена, бе хвърлила ледена сянка върху нейното детство. Тя не беше проявявала никога към дъщеря си благоразположение и майчинска нежност, така че Аделхайд бе расла опряна само на собствените си сили. Седнала в тази стая, тя почувства нейното топло изящество и особен уют, които кротката и деликатна госпожица Дортея и внимателната и грижовна госпожица Крюсе бяха създали.