Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Имаше доста грижи тази година. В Бьорндал продължаваха да спазват реда, установен от Терезе и Ане Хамарбьо, споменът за които бе още жив в имението и в селището. Госпожица Крюсе беше уморена, но доволна от свършеното. На другия ден й оставаше да приключи с някои дребни неща. Всичко щеше да бъде готово навреме и гостите можеха да пристигнат.

През живота си тя бе срещала много високопоставени хора, но никога не бе виждала девойка като дъщерята на майор Баре, която очакваха за Коледа. Не беше съвсем сигурно, че тя и баща й ще дойдат, защото отговорът им не беше окончателен, но капитан Клинге вярваше, че ще се отзоват на поканата. Също и Стине Крюсе вярваше, че ще дойдат, защото се боеше, че Коледа ще мине без особено оживление, ако няма гости. Капитанът щеше да се умърлуши, ако поканените му изневеряха, а и Стария Даг, който обичаше да играе на карти, щеше да съжалява за майора. Освен това госпожица Крюсе си беше наумила нещо важно. Тя бе забелязала не само красотата на девойката, но и нейната горда и властна осанка, която показваше, че у нея има качества на господарка и домакиня. А Младия Даг беше вече на възраст за женене.

Госпожица Дортея я бе научила да поставя своята облага винаги след облагата на ближния си. Но понякога беше много тежко да прилага това правило, защото и тя беше човек със свои желания. Дълбоко в себе си Стине Крюсе таеше две страсти: да бъде и да си остане госпожица Крюсе от Бьорндал — важно положение, след като господарят й беше предоставил изцяло ръководството на дома, заради което бъбривата й майка и баща й пияница не преставаха да говорят по седенките в селото в равнината и да се хвалят. Другата й страст беше Младия Даг, който никога, нито с дума, нито с жест не бе насърчил чувствата й. Само от време на време й благодареше за някоя направена му от нея услуга и любовта й се подхранваше с тези трохи. Обръщаше се към нея за храната, която си носеше в гората, или за да му ушие бели ризи, които обичаше да носи. Ако само можеше да си представи с какво търпение ги шиеше и с каква грижа ги избелваше и простираше да съхнат на слънце!

За да остане вярна на нравствените предписания на своята покойна господарка Дортея, госпожица Крюсе започна да се подготвя да бъде заместена от госпожица Баре във всичко, което й беше най-скъпо.

Стигнала до стаята си, Стине остана пред вратата известно време, за да подреди мислите си. След това се запъти към стаята на Дортея, която бе приготвила за госпожица Баре. Още веднъж провери всичко — възглавниците и дюшека, който беше напълнен с пух от северни патици и беше мек и лек като дихание, калъфките на възглавниците и чаршафите от бяло като сняг платно, изпредено и изтъкано в имението и избелено на слънце по зелените склонове на имението. На пода, пред леглото беше постлана кожа от рис — топла и мека за босите крака.

Госпожица Крюсе помириса въздуха в стаята: тук от три дни гореше огън, за да я затопли добре и в огнището бяха сложили борови клонки, за да прогонят и най-слабия дъх на застояло.

Госпожица Баре вече можеше да дойде и щеше да види, че в Бьорндал знаеха да живеят не по-зле от хората в избрания кръг, в който тя се движеше!

На следващата сутрин, преди още първото сияние на зората да се появи над горите на изток, вратата на спалнята на прислугата се отвори към двора. Един запален фенер светна в мрака и после изчезна в конюшнята. Беше главният коняр Сивер Бакпе, който започваше всекидневната си работа. Стария Даг реши Сивер да отиде да посрещне майора и дъщеря му. Той го предупреди, че майорът, който бе служил в кавалерията, е голям познавач на конете и затова трябва да внимава при избора на коня, който щеше да впрегне в шейната.

Трябваше да впрегне Бамсен, големият черен жребец, макар че животното изглеждаше неспокойно тази сутрин. Бамсен имаше силен гръден кош и беше бърз като светкавица. Колко жалко, че такъв кон често биваше възбуден, сякаш обсебен от зъл дух дотолкова, че никой християнин не смееше да се приближи до него! Затова почти през цялото време Бамсен стоеше в конюшнята, където от време на време се развилняваше и заедно с това подивяваше още повече, докато и самият Сивер започна да се бои от него.

Когато тази сутрин той отвори вратата на конюшнята, от всички страни започнаха да се чуват удари с копита, дрънкане на вериги и остро цвилене. Бамсен, който беше в дъното, се обърна, постави глава върху преградата и запръхтя шумно, с широко отворени ноздри, с неспокойни очи и настръхнала грива. Не искаше да го безпокоят.