Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Аделхайд потърка очи и се загледа в развеселеното лице на баща си. И помисли, че е удобно — при това добро настроение, в което той се намираше — да го накара да се съгласи с онова, което беше намислила: да прекарат коледните празници у Фон Гал. Много пъти през лятото господарите на Боргланд ги каниха, може би от най-обикновена учтивост, да прекарат тази Коледа при тях. Сега Аделхайд искаше да склони баща си да пише, за да напомни за поканата и да им съобщи, че ще отидат.

Междувременно майорът й каза, че е прочел полученото писмо.

— Да? — погледна го в очакване Аделхайд.

— Отгатни от кого е.

По тона, с който баща й я попита, Аделхайд заключи, че това писмо не идва от случайно място. Но напразно се мъчеше да се сети кой би могъл да изпрати на баща й подобно послание.

— Не се ли сещаш? — засмя се Баре.

И тъкмо когато отговаряше отрицателно, внезапно я осени една мисъл:

— Може би от… Боргланд? — промълви тя.

— Не си на крив път — усмихна се Баре.

Аделхайд затвори очи от обхваналото я вълнение. Тя се бе молила, горещо се бе молила за това… Дали искрените й молитви бяха чути?

Развеселен, баща й я изтръгна от унесеността и я накара да се помъчи да отгатне точно откъде идва поканата… Но нейното желание беше да отидат в Боргланд и щом разбра, че поканата не е от Фон Гал, отпусна се, уморената й глава клюмна и в душата й пропълзя разочарованието.

Баре не можеше да разбере тази внезапна промяна у дъщеря си, която, след като се развълнува толкова силно, изведнъж стана напълно безразлична. Може би, си каза той, тази покана за нея няма значението, което той й отдаваше. Какво ще прави, ако тя реши да отговори отрицателно на поканата? Ще се разгневи и ще си послужи с властта, която имаше като баща.

— Понеже не можеш да отгатнеш и понеже е много късно, ще ти кажа… Това писмо е от онзи беден дявол Клинге.

— Клинге? — извика Аделхайд.

И като забрави всякаква сдържаност, тя се изправи живо и се наведе напред с вкопчени в облегалката на креслото ръце.

— Да — отговори майорът, който се учуди още повече при тази промяна в държанието на девойката. — Виждам, че си разочарована, но трябва да се съгласиш. Знаеш добре, че той ми е стар другар и добър приятел. Освен това нямаме възможност да избираме къде да отидем за Коледа. Времената са тежки за нас… Нямаме пари, нямаме удобства… Трябва да се радваме, че са се сетили да ни поканят.

Аделхайд намери време да се съвземе. Без дума да каже, облегната на облегалката на креслото, с изправена глава и с вкопчени една в друга ръце, тя изслуша писмото на Клинге.

Той ги канеше да отидат да прекарат коледните празници в Бьорндал и им даваше някои напътствия относно пътуването в големия студ. Ако желаят, може да им изпратят шейна в града, за да ги отведе, но понеже щеше да се наложи да правят дълги спирания, за да може да си почива конят, според Клинге било за предпочитане да наемат кон, който да сменят на пощенските станции по пътя, а на последната пощенска станция щели да намерят кон, изпратен от Бьорндал, който да ги отведе в имението. Препоръчваше им да върнат отговора си чрез търговеца Холдер, който щял да го предаде на човек от Бьорндал, който трябвало и без това да слезе до града.

Аделхайд беше съвсем неподготвена за Коледа, когато дойде писмото на Клинге, така че започна да пере, да глади и да поправя както овехтелите дрехи на баща си, така и своите. Тази работа, която й беше противна в друго време, сега вървеше леко и весело. Дните преди тази Коледа станаха оживени, радостни, трепетни, както в най-хубавите години от детството й.

Никога звънчетата на шейна не бяха звънтели така радостно за Аделхайд, както сутринта, в която конят направи първата си крачка по дългия път.

Беше вече късно през нощта в Бьорндал, последната нощ преди Коледа.

Госпожица Крюсе затвори безшумно вратата на кухнята и въздъхна дълбоко. Беше привършила работата си. Тя бе толкова заета през целия този месец. А работата по приготовленията за празника беше огромна и изискваше непрекъснато нейното присъствие. Всички търсеха помощта й и тя бдеше навсякъде — в мазето, в склада с продуктите, в обора и в хамбара. Другите от прислугата бяха преуморени и заспиваха около нея по време на последните нощни работи, но тя продължи да ръководи и не допусна силите й да й изневерят.

Вдигна газената лампа в залата и разгледа наоколо: всичко беше чисто и излъскано. Утре щяха да пръснат хвойна по пода, за да освежат въздуха и да го наситят с приятен аромат. Разрови пепелта в огнището, за да се увери, че под нея има достатъчно жарава, след това взе пак лампата и безшумно се изкачи по стълбището.