Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Някакво особено хъркане, което премина в хилене, накара Сивер да подскочи. Той бързо се прекръсти и измърмори някаква молитва. Сега вече нямаше защо да се бои от злите духове чак до следващата нощ. Затова започна по-спокойно да приготвя Бамсен за пътуването. Но когато понечи да постави гребена в гривата му, животното рязко вдигна глава и откри големите си зъби, готово да хапе. Ооо, духовете продължаваха да се навъртат тук! Сивер ги изруга щедро, уверен, че след молитвата, която произнесе, ругатните няма да му навредят.

Напълни една торба с ечемик, която щеше да вземе със себе си, прегледа още веднъж хамутите и звънчетата, след това прекоси двора и се упъти към кухнята, предвкусвайки хубавата закуска, която му бяха приготвили, преди да тръгне на дълъг път в снега и студа.

Започна да се развиделява, когато с помощта на един от слугите Сивер Бакпе измъкна вън шейната, която ползваха за дълги пътувалия.

Сега вече трябваше да изведат от конюшнята и да впрегнат Бамсен, и танците започнаха. Жребецът се дърпаше и отскачаше с такава бързина и сила, че беше опасно за живота на всеки, който се доближеше много до него. Но Сивер, който бе набрал смелост след една чаша горещ грог, се вкопчи здраво в гривата му, като внимателно наблюдаваше неговите движения и не преставаше да скача заедно с него. Най-сетне успя да му надене юздата. Това беше най-трудното. После го впрегна в шейната и със здравите поводи в ръце стана негов пълен господар.

Под строгия и бдителен поглед на госпожица Крюсе няколко прислужници застлаха шейната с кожи. Поставиха завивки, ръкавици и други принадлежности, които предпазваха от студа и които се пазеха в заключени сандъци. Ключовете, нанизани в тежка връзка, винаги се намираха в ръцете на Стине.

Сивер обу високи ботуши, облече шубата си от вълчи кожи, хвана здраво поводите и като взе камшика в ръка, скочи леко в шейната. Бамсен се вдигна на задните си крака, хвърли се стремително напред, прекоси двора със светкавична бързина, мина през входа и изчезна сред облаци снежен прах.

Докато Стине наблюдаваше заминаването, на устните й се появи доволна усмивка. С такъв екипаж майорът и дъщеря му щяха да пътуват добре и да пристигнат бързо в Бьорндал.

Колкото денят напредваше, толкова в имението ставаха по-нетърпеливи. Стария Даг постоянно излизаше от къщи, за да види дали оттатък селото, по склоновете на Хамарбьо, не се е задала вече шейната.

— Може би са се отказали да дойдат заради големия студ? — казваше той на Клинге.

— А, не — отговаряше старият капитан, който криеше нетърпението си под престорено безразличие, — ако са решили да дойдат, нито дългият път, нито силният студ биха ги спрели.

Стария Даг се разхождаше напред и назад със свити вежди. Казваше, че ще съжалява най-много, ако майорът не дойде, защото няма да има с кого да играе на карти, а всъщност се тревожеше, че може би ще трябва да прекара празниците без гости. Коледа извикваше у него много тъжни спомени и щеше да му бъде непоносимо, ако останеше сам през празниците с мислите, които не го оставяха на мира денем и нощем. И колко щеше да бъде неприятно да отиде на църква без никакъв гост… Майор Баре и неговата дъщеря щяха да предизвикат истинско удивление, ако се появят заедно с него на коледната служба в църквата. Всичко това, а може би и друго нещо, го вълнуваше при мисълта, че Сивер може да се върне без гостите. Писмото, което получиха от майора не съдържаше особено ясно и решително обещание. Освен това през тези дни стана още по-студено. Скованият сняг скърцаше под краката и във въздуха се носеше гъста мъгла, през която слънцето изглеждаше като кървавочервена топка.

В Корсвол, в странноприемницата на пощенската станция, Сивер Бакпе бе посрещнат с почит, както беше обичай, когато там спираше някой от Бьорндал. Настанен до една отрупана с превъзходни гозби и питиета маса, той изглеждаше внушителен. За него този ден беше чудесен, защото бе пристигнал с пълни шепи пари, които му бе дал Стария Даг и които той пръскаше с великодушие и достойнство, не по-малки от тези на неговия господар.

След като хапна и пийна както трябва, Сивер се оттегли в една от стаите, за да си почине, докато пристигнат гостите, които чакаше.

Времето минаваше и започна да се свечерява. Стопанинът на странноприемницата не преставаше да снове до южния прозорец, за да види дали по пътя от юг не се задава някоя шейна. Студът беше изрисувал стъклата на прозорците с цветя така, че той трябваше да духа и стърже с нокът скрежа, за да може да погледне навън. Може би гражданите, които очакваше Сивер, бяха се отказали от пътуването заради студа? Ако не се появяха скоро, трябваше да събудят Сивер, тъй като той може би щеше да предпочете да се върне у дома, преди да се стъмни съвсем. Стопанинът пак отиде при прозореца, пак духа и стърга. Ледът ставаше все по-корав и мъчно се стържеше.