Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Той отиде далече в гората, но когато започна да пада вечерният мрак, внезапно го обзе силно желание да се върне, да присъства на коледната вечеря, да се сближи с Аделхайд, която желаеше да види пак. Затова побърза да се прибере и когато влезе в залата, облечен в най-хубавите си дрехи, лицето му още гореше от свежата червенина поради бързината, с която се бе върнал.

Аделхайд грейна. Той се приближи до нея и двамата тръгнаха заедно към празничната трапеза.

През този ден, който й се бе сторил много дълъг, Аделхайд си обеща да не се отчайва и примирява, а да се бори за щастието си и ако Даг се появи на вечерята, да го посрещне с усмивка и топли думи. Сега чувстваше колко е трудно да изпълни тези свои обещания поради сдържаната и неподатлива природа, която имаше! Съсредоточеният израз на младия мъж, неговата горда осанка, походката му, каквато не бе виждала у други — всичко това я вледеняваше. Когато те бяха вече един срещу друг до масата, Даг я изгледа с въпросителен поглед. Но какво искаха да узнаят неговите очи, тя не можа да отгатне.

И Даг не се чувстваше по-свободен от нея. На връщане от гората тази вечер той се надяваше, желаеше даже, Аделхайд да го посрещне така, че да се почувства завинаги освободен от магията, която го омайваше все по-силно. Нека се покаже високомерна към него — нещо естествено за нейната природа, нека в погледа й да блесне студенина и тогава тя мигом щеше да бъде изтрита от паметта му.

Но не стана така.

Преди очите им да се срещнат, тя вървеше изправена като кралица, студена и горда, но когато го видя и той се приближи до нея, дългите й мигли потрепериха и сияеща усмивка озари лицето й. Колко прекрасна беше тя и колко кротки и нежни бяха очите й, когато го гледаха!

В Бьорндал имаше стар обичай всички хора, които живееха в имението, да вечерят заедно на Бъдни вечер. Преди време залата, в която се хранеха господарите, беше достатъчно голяма, за да побере всички слуги, но сега, когато в имението работеха и живееха толкова много хора, тази зала се оказа много тясна и от двадесет години Коледната вечеря се слагаше в голямата празнична зала на новото крило. Тя беше построена за подобни тържества във времето, когато стилът рококо беше на мода в северните страни. Имаше високи прозорци с бели завеси, а стените бяха украсени с фрески и големи огледала.

Креслата в залата бяха много на брой и красиво изработени. Някои от тях бяха от Холандия, други — от Англия, а останалите бяха изработени в Бьорндал от дърводелеца Йорн Мангфолди. Те бяха от различни епохи, затова бяха в различен стил, но всяко от тях беше посвоему красиво. Най-забележителните, осемнадесет на брой, имаха високи облегалки и бяха покрити с жълта кожа.

Тази вечер залата изглеждаше много тържествена. Полилеите не бяха запалени и залата се осветяваше от свещи в сребърни свещници, които бяха поставени на масата. В средата имаше един голям свещник от чисто сребро с три разклонения, които символизираха тримата източни мъдреци и пред него беше сложена Библията, от двете страни, на която бяха поставени две запалени свещи, като в църква.

Тържествеността на тази висока зала, която беше едва осветена от свещите на масата, и тишината, която пазеше множеството, направиха дълбоко впечатление на Аделхайд.

Напълниха чашите с бренди и бира и наредиха ястията на масата.

Стария Даг зачете Библията — както винаги, писанието за раждането на Спасителя. Всички наведоха глави и събраха ръце. Господарят на Бьорндал произнасяше думите на Светото писание бавно и тържествено. Тишината беше толкова голяма, че се чуваше пукането на пламъчетата на свещите, подухвани от течението. Смесени миризми от храна, восък и сапун, с който се бяха измини като за празник всички присъстващи, се носеха в залата.

Седнала до Младия Даг, Аделхайд го погледна бързо. Той също беше скръстил ръце и се беше навел напред, сякаш се вслушваше в нещо далечно. Тържествеността на момента и непосредствената близост на любимия мъж я вълнуваха и очароваха дълбоко. Образите от Библията — овчарите, Витлеемската звезда, кошарата, яслите и влъхвите се занареждаха пред погледа й като в най-щастливите й детски години.

По-старите и по-отдавнашни обитатели на Бьорндал — а те бяха много — наблюдаваха Стария Даг с известно учудване. Гласът му звучеше странно и сякаш придаваше на думите особен смисъл. Накрая той затвори Библията бавно, тържествено и каза: „Амин“. Тогава столовете се приближиха още повече до масата и всички започнаха да вечерят.