Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Времената бяха усилни и тази година на малко места Коледните трапези щяха да бъдат богати. Но в Бьорндал нищо не се бе променило. Стария Даг бе действал така ловко, че недоимъкът, който се чувстваше в цялата страна, още не беше засегнал неговото имение и на коледната маса в Бьорндал царуваше изобилие.

След като бе поднесено на всички първото ядене, Стария Даг вдигна чашата си, стана и, като огледа присъстващите, започна:

— Тази вечер трябва да си спомним, че през цялата година Бог ни е закрилял и ни е дарявал щедро. Затова всеки от нас му дължи благодарност и възхвала.

След това Даг изказа благодарност към Бога, задето го бе запазил здрав и му бе дал възможност да види още веднъж събрани около себе си своите хора. Помоли се Божията милост да продължи да се излива над дома и над всички негови обитатели. Когато завърши словото си, даде знак и чашите бяха изпразнени.

Скоро гласовете се засилиха и голямата зала полека-лека се оживи. По стените наоколо се движеха сенките на ония, които сновяха из залата, за да сервират. В средата на помещението, над светлия венец от свещи, трептеше ослепително сияещ кръг. Вълнението беше овлажнило очите на някои от жените, които ги бършеха с кърпичките си или с опакото на ръцете си.

С наведена глава Аделхайд местеше поглед, увлечена да разглежда лицата на групите хора, насядали край огромната маса. Никога и през ум не й бе минавало, че един ден ще седи на една трапеза с хора от съвсем непознат за нея свят. Няколко години по-рано тя не би приела, защото това щеше да бъде нарушение на принципите, в които бе възпитана от безкомпромисната си баба. Но днес, обзета от желание за друг живот — по-прост, по-естествен, по-чист — за който имаше пред себе си изумителен пример, тя се чувстваше уютно тук.

До вратата имаше една група, съставена в по-голямата си част от бедни, бездомни, презрени и треперещи старци, които не сваляха очи от ястията и унищожаваха всичко, което им се даваше, сякаш се хранеха за последен път в живота си. Аделхайд наблюдаваше трогната тази гледка — страданието на тези хора беше прогонено, макар само за една вечер.

Около масата имаше мнозина стари служители на Бьорндал, които вече не можеха да работят, като Йорн Мангфолди, който беше много добър дърводелец и който сега, с отслабналите си очи и треперещи ръце, не беше годен за почти никаква работа. Тук беше също Местерн, който знаеше да прави толкова полезни неща, и други по-млади и по-силни, като Сивер, или още по-живите, пъргави и шумни слуги от конюшните, които, седнали сега около празничната маса, се държаха чинно. Тук бяха и горските работници начело с Мартин Хогер — най-силният дървосекач в този край, ковачът, млекарките, ратаите и слугините и още много други.

В един момент всички тези хора започнаха да стават от масата сред шум от разместени столове и многобройни стъпки. После всеки според положението си в йерархията на имението отиваше на свой ред при господаря Даг, ръкуваше се с него, благодарейки му за вечерята, и му пожелаваше щастлива Коледа. Тази година старецът се ръкува с тях с по-голямо внимание и сърдечност от друг път. После столовете бяха наредени до стените, масата бе раздигната и всеки се прибра вкъщи.

Майорът, капитанът, стария и младия Даг решиха да прекарат остатъка от вечерта в старата зала и госпожица Аделхайд отиде с тях. Тя не беше влизала досега в това помещение и остана изненадана, че в него всичко изглеждаше непокътнато след построяването на новото крило. Тук си стояха старите пейки и маси, старовремските дървени сандъци, тънките рогозки, почернялото огнище. Прозорците бяха със закрепени с олово стъкла, под тавана висяха окачени стари оръжия, ползваха се още оловните блюда, каменните делви, железните свещници.

Госпожица Крюсе донесе лично кафе и сладки върху сребърен поднос. Докато тя сервираше кафето и Клинге пълнеше лулите с тютюн, останалите се настаниха около масата до огнището. След кафето донесоха много силен грог, от който майорът пи умерено, за да не се изложи пред Стария Даг, който държеше на пълното благоприличие през коледните празници.

Младия Даг се приближи до Аделхайд, но не можеше да намери повод за разговор. Тя се опита да му помогне, като му заговори за вечерята, която я беше впечатлила много. Изрази възхищението си от нейната неподправеност, простота и тържественост. Но той едва отговори с няколко измъчени думи и пак замълча.

Стария Даг разбра, че младите се стесняват, затова се обърна към сина си: