Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Мислеше за стария капитан и не можеше да проумее как така той се бе озовал горе в планината. По едно време се бе разчуло, че е кривнал от правия път. Може би пиянството? Баща й казваше, че с него се били отнесли безчовечно, с него — един доблестен офицер и безупречен другар. Защо биха затворили добрия човек в мрачното имение в горите на север?

При първия удобен случай Аделхайд извика баща си настрана и му разказа с тревога в гласа това, което бе научила за участта, сполетяла капитан Клинге. Майор Баре се възмути и заяви решително, че щом приятелят му е жив и се намира в околността, веднага ще отиде да изясни положението.

Когато майорът каза на полковника, че е научил за пребиваването на приятеля си в Бьорндал и че желае да го види, господарят на Боргланд се намръщи с видимо неодобрение относно намерението на госта си.

Не изказа гласно възраженията си, докато междувременно заповяда да впрегнат един файтон. За общо учудване Аделхайд се приготви да придружи баща си.

Елизабет кисело заяви, че нейната постъпка е съвсем неуместна, но тези думи не промениха решението й.

Така за втори път файтон на Боргланд се отправи на север към Бьорндал. Пътниците спряха в Хамарбьо, както правеха всички чужденци, майорът попита за пътя към имението Бьорндал и се увери, че капитан Клинге е там, преди да продължат нататък. Пътят, който водеше към имението, ставаше все по-стръмен и непривикналият кон се изкачваше бавно. Така Баре и Аделхайд имаха време да разглеждат околността по цялото продължение на пътя, както и стената, която го заграждаше. Тя беше каменна и цялата покрита с мъх, а зад нея се редуваха стари възлести дървета, които следваха на равни разстояния едно от друго.

Пристигнаха в един двор, оформен от грубо построени върху широки основи сгради и след това влязоха в друг двор, покрит с плочи, който беше по-голям от първия, но светнал от чистота. На някои места между плочите се показваше свежа трева и в средата се издигаше един тройно разклонен великански дъб, напомнящ на приказно чудовище.

От един съседен заслон излезе бдителната госпожица Крюсе, която посрещна гостите с известна сдържаност, когато разбра, че идват от Боргланд. Но когато пожелаха да видят капитан Клинге, госпожицата стана мила и приветлива.

В залата беше тъмно, защото завесите на прозорците бяха спуснати, а огънят в огнището светеше слабо. В царуващия полумрак едва можеше да се види нещо. Един висок мъж стана от пейката до огнището, приближи се до Баре и дъщеря му и се ръкува. В същото време капитан Клинге, който слизаше по стълбите, позна гостите, защото пламъците от огнището ясно осветяваха лицата им.

— Не, не мога да повярвам на очите си — извика той изненадано. — Баре, ти ли си, стари разбойнико? А до теб е прекрасната Аделхайд!

Клинге и Баре се прегърнаха сърдечно. Майорът се взираше внимателно в лицето на приятеля си, търсейки следи от затворническия му живот. Капитанът имаше здрав вид на изпечен от слънцето и брулен от ветровете човек и Баре се досети, че приказките на Лоренц са били бълнувания на луд. Аделхайд се бе отдръпнала към вратата, готова да излезе, но госпожица Крюсе се върна с два запалени свещника, които постави върху полицата на високата камина.

Гостите искаха да си тръгнат веднага, затова отклониха поканата да седнат. Но домакините настояха и те останаха. На масата бяха сложени стъклени чаши, напитки, лули и тютюн.

Баре вдигна смаяно вежди, когато допря устни до чашата си. Какво беше това божествено питие? Пи пак и разбра. Изненадата му беше голяма. Да попадне толкова дълбоко в горите на север и там да пие чудесен отлежал френски коняк! Пи още глътка и докато се радваше на сладостта й, загледа с удивление Стария Даг, който спокойно пушеше и гледаше как играят пламъците в огнището. Той едва сега можа да види ясно лицето му.

През цялото време на пребиваването им в Боргланд нито веднъж не беше ставало дума за имението на север и за неговите господари и майорът не можеше дори да допусне, че в мазетата на това горско имение се намират най-добрите питиета от мазето Холдер. Когато ги пренесоха в Бьорндал, те бяха на вече доста почтена възраст, а и прекараните тук години ги бяха подобрили още. Госпожица Крюсе се бе научила от господарката си да води подробен списък на наличните в мазето бутилки с напитки и понеже гостите идваха от Боргланд — това прословуто имение — сметна за необходимо да поднесе най-хубавите от тях.

Когато в чашите започне да играе златистото пламъче на хубавото питие, езиците бързо се развързват. Съвзел се вече от първоначалната изненада, Баре отново стана прословутият весел събеседник. Даг също се раздвижи, а старият капитан сияеше от удоволствие. Малко настрани, седнала в едно тежко дървено кресло с висок гръб, отрупано с възглавници и кожи, почиваше Аделхайд и не взимаше участие в разговора на мъжете. Бяха й поднесли чаша сладко вино, която тя постави върху широкото подлакътно облегало на креслото и продължи мълчаливо да наблюдава тримата събеседници. Може би скучаеше?