Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Дъщерята на майора, госпожица Аделхайд, бе прекарала изпълнен с превратности живот. Като малко момиче бе живяла на село. Тогава баща й беше кавалерийски лейтенант, а по-късно — капитан. Аделхайд обичаше да прекарва с баща си цялото време, през което той не бе зает по служба, и той я научи да язди и да общува с конете като истински мъж. Обожаваше животните, които милваше и за които се грижеше. А съседските деца тогава се събираха около нея, привличани от живостта и подвижността, които тя излъчваше. Към десетата й година нейната майка я заведе да живее при баба си, вдовица на епископ. Аделхайд се събра отново с баща си едва след десетина години — след смъртта на майка си и баба си.

От чути тук и там думи тя разбра един ден, че баща й беше допуснал сериозна грешка по време на брака си. Някаква история с жена и някакви пропилени пари от наследството на майка й станали причина за раздялата на нейните родители, заради което се наложило тя да бъде отгледана от баба си.

След приятния живот, който водеше в дома на баща си, Аделхайд се намери под строгото настойничество на своята баба — от добро общество, но властна жена, която живееше изключително със спомена за угасналата слава на своето семейство — едно от първите в страната. Тя беше така привързана към миналото, че изглеждаше като възкръснал образ от ония безвъзвратно отминали времена. Спазваше строго обичаите и вдъхваше страх със своята надменност и със своя изпитателен и прозорлив поглед. На нейни разноски и следователно под нейна власт занапред щяха да живеят нейната дъщеря и внучката й. Така Аделхайд беше отгледана и възпитана според разбиранията на своята баба. Всеки ден й се втълпяваха разни остарели теории, които нямаха вече нищо общо с живота, така че накрая всички разбирания на бабата бяха запечатани в нейното съзнание. Спомените за нейното свободно и свежо детство повехнаха в убийствения въздух на епископския дом и може би изгаснаха съвсем.

Аделхайд получи много добро образование. Преподаваха й френски, немски и дори гръцки и латински езици. А също й изкуствата за удоволствие — музика и рисуване, както и задължителните за всяка девойка от добро семейство шиене и бродиране. Баба й смяташе, че тя трябва да има същите широки и разнообразни познания, които в нейно време са се изисквали от момичетата в семействата на благородниците. Покойният епископ бе оставил много книги. Аделхайд се пристрасти да ги чете и така не й оставаше никакво свободно време, през което да мечтае спокойно за щастливите дни от своето детство. Между другото, майка й и баба й, които бяха изживели горчиви сърдечни разочарования, се помъчиха да втълпят на момичето, че любовта е само лъжа и измама и че мъжете, както казваше майка й, са само безсрамни празнодумци, от които тя трябва много да се пази.

Майката на Аделхайд умря, а малко по-късно удари часът и на баба й. Тогава девойката беше едва на двадесет години и нямаше друг изход, освен да се прибере при баща си, към когото й бяха вдъхнали голямо презрение. Той току-що беше уволнен в запаса и когато дъщеря му се прибра при него, му бяха останали малки източници за прехрана и намалени сили за работа. Освен това той не се чувстваше никак удобно с Аделхайд, която беше с още по-кисел нрав и от покойната му жена и която следеше всичките му движения с критичен и неодобрителен поглед. Все пак той притежаваше някакъв свой чар, който, въпреки немотията, му помагаше да запази голям кръг приятели и познати.

Няколко далечни роднини му се притекоха на помощ по различен начин и така двойната грижа, която му създадоха принудителното излизане в запас и съжителството с дъщеря му, полека-лека изчезна и той отново си възвърна някогашното добро настроение.

Както в миналото, започнаха отново да го канят, сега вече заедно с дъщеря му, на вечери и балове. Заедно с по-веселите и по-свободни условия на новия й живот младостта на Аделхайд разцъфна и нейната красота излезе наяве. Беше научена да се облича и да прави косите си с вкус и изящество и сега имаше възможност да прояви своята прелест и непринуденост. Един ден баща й откри, че има в дома си истинска красавица. И понеже се прекланяше пред всичко хубаво, започна да се отнася към дъщеря си с възхищение и почит. За пръв път забеляза у нея изящната и благородна осанка на своята покойна тъща и нещо от гордата представителност, която беше притежавал самият той на младини.

Започна да пести от онова, което разходваше за себе си, за да може Аделхайд да се облича добре и достойно да се представя в обществото. Тя предизвикваше възхищение с красотата и благородните си обноски, но имаше причини, които убиваха всяко желание у младежите да искат ръката й. По онова време парите и недвижимите имоти имаха голямо значение, а Аделхайд нямаше нищо. Освен това странната й личност държеше на разстояние мъжете. Нейната превъзхождаща интелигентност и образованост, нейната студенина и иронията й много скоро отблъскваха всички млади мъже, които я познаваха.