Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Даг си беше обещал да не прави никакви възражения, но не харесваше онова, което се получаваше. Идваха майстори, които изпълняваха различни работи в новопостроената част, а накрая дойде и един художник, за да изрисува картини по стените на голямата стая, предназначена за гостна.

Капитан Клинге пътуваше често до града и при едно от завръщанията си доведе художника и един майстор, който трябваше да постави огледала между прозорците и да украси цялата стая.

Даг най-много обичаше есента. Той се научи да играе на карти и заедно с капитана и другите прекарваше много весели вечери.

В началото на зимата новото крило бе завършено. Мебелите на Холдер бяха свалени от тавана, почистени, лакирани и подредени в стаите. В голямата зала за гости наредиха жълтите кожени кресла и окачиха свещници с много свещи, които се отразяваха в огледалата по стените и така светлините им се умножаваха.

Портретите на бащата и дядото, както и на майката и бабата на Терезе, бяха наредени по стените, а художникът нарисува големи портрети на Даг и Терезе. Може би те не приличаха достатъчно на първообразите, но бяха изпълнени в много приятни цветове и златните рамки им придаваха още повече блясък.

Мебелите на Холдер се оказаха недостатъчни, за да изпълнят всички стаи в новото крило, но Даг не пожела да купи нищо ново, така че се наложи Йорн Мангфолди да изработи столове и маси, подобни на докараните от града. Тази работа изискваше повече време, защото мебелите на Холдер бяха по-особени — закупени бяха от чужбина. Честта и името на Йорн бяха поставени на карта. Започнаха да го наричат Йорн Ейфолдиг — Йорн Неспособния.

Йорн все пак се справи с трудностите — масата и столовете бяха готови. Те не бяха точно като чуждестранните, но всеки се удивляваше на майсторството, с което бяха изработени. Затова Йорн отново си върна името Мангфолди — Похватния. Никой не беше допускал, че в неговите загрубели и изкривени пръсти се крие толкова голямо майсторство.

На следната пролет новото крило беше напълно готово, но продължаваше да стои празно. Нито Терезе, нито Даг бързаха.

Един ден Даг и Дортея се срещнаха преди ядене във вътрешната стая с пианото. В погледа на Даг се четеше добро настроение.

— Тези дни ще трябва да пренесем вещите ти в новото крило — й рече той. — Приготвили сме ти една хубава, светла стая.

Дортея нямаше никакво желание да напуска прелестната си стара стаичка с малкия балкон и, обхваната от тревога, почти извика:

— Не желая по-хубав кът от моята стара стая, моля да я задържа и занапред.

— Така и смятах, че ще кажеш.

— Мога ли да остана там? — запита тя нетърпеливо.

Беше прекарала няколко безсънни нощи в молби да бъде изпълнено горещото й желание да не се мести.

— Направи както искаш — отговори Даг. — Мисля, че и ние скоро няма да се преместим в новото крило.

И така, новото крило стоеше почти празно. Вярно е, че вече храната се приготвяше в новата кухня, а на горния етаж се бяха настанили жени от персонала. Но това беше всичко засега.

Старата кухня, която беше разположена в две стаи и се намираше между залата и новото крило, беше опразнена и превърната в друга вътрешна стая. За нея Йорн Мангфолди направи нови столове по образец на старите мебели на Бьорндал, направи също пейки и стенни шкафове, маси със странични подвижни дъски, така че старата кухня се превърна в приемна.

Терезе надзираваше новото крило и следеше всичко там да свети от чистота. Понякога оставаше там и шиеше, заобиколена от мебелите, които беше донесла от предишния си градски дом. През пролетта и есента тук донасяха чекръците и становете, за да използват светлината от големите прозорци. Но дори и тя не желаеше да остави своята стара спалня. Изпитваше слабост към Даг и знаеше, че той предпочита да си остане всичко както си е, така че се чувстваше особено щастлива, че без никакво усилие може да зачита неговото желание.

В Бьорндал започнаха да идват гости: чичо Холдер заедно със сина си, капитан Клинге и други приятели от града, както и посетители от Истад, Бьоле и други съседни чифлици; сега вече често се налагаше да използват голямата гостна с портретите в новото крило, където вече имаше пиано, на което свиреха.

В новото крило и старите постройки имаше вече много стаи, чиито удобства и разкош гостите от града и страната чистосърдечно хвалеха.

От променливите времена и поръчките от чужбина зависеше работата в гората, но всичко друго в Бьорндал следваше спокойния си ред, като Даг се грижеше за всяко едно нещо.