На Клинге дадоха кон и той замина на север.
Когато го видя в Бьорндал, Терезе се изчерви. Той беше първият посетител от града, който идваше да я види. Отначало Даг се държеше студено и недоверчиво — той си спомняше отлично един лейтенант, който се беше надбягвал по много непочтен начин с него на Коледа и затова изпита неприязън към този офицер — но когато видя с каква любезност и топлота посрещнаха своя познайник Терезе и Дортея, скоро и той стана сърдечен и приветлив.
Клинге беше весел мъж, който бе пътувал много и се беше бил в тропиците и срещу шведите. Той беше видял какво ли не и умееше да разказва живо и увлекателно военни и любовни истории. Биваше го също да пие весело за свое здраве и за здравето на останалите. На няколко пъти вдигна духовити наздравици, които трогнаха Терезе и Дортея, като изпразваше всеки път чашата си така бързо, че Даг искрено се удиви.
По средата на един от разказите си Клинге неочаквано спря и се заоглежда наоколо. След това стана и надникна първо в старата зала и после във всекидневната.
— Вероятно в града сте оставили всички разкошни мебели, които красяха вашия стар дом? — рече той на Терезе.
Тя погледна бързо своя съпруг и разбра, че тези думи не му се понравиха, при все че продължаваше да се усмихва на развеселения капитан.
— Не — отговори Терезе, — донесохме ги тук, но в Бьорндал има достатъчно мебели.
— Тогава трябва да разширите къщата — рече весело капитанът.
— Моят съпруг не би се съгласил на подобно нещо — отговори Терезе и погледна бегло Даг, който изглеждаше недоволен и мрачен.
— Не — рече той, — къщата си е добре и така.
Клинге разбра, че се е докоснал до един парлив въпрос, който живо интересува Терезе.
— О, да — съгласи се той, — къщата е интересна и хубава. Но без да докосвате нея, може да се добави нещо и така жена ви ще бъде много щастлива да нареди там своите мебели. Постройте ново крило към сегашната сграда.
Даг нищо не отговори.
— Аз мога да ви направя план за съвременна къща — настоя капитан Клинге, — и вие ще имате достатъчно време, за да го проучите.
Даг се засмя и се съгласи, че е в природата на човека да чертае планове и да ги обмисля. Гостът сметна, че въпросът е уреден и обеща да изпрати плана при първа възможност. След това, като изпразни още веднъж чашата си, капитан Клинге се сбогува сърдечно с всички и си тръгна.
Дортея отделяше много малко внимание на онова, което ставаше около нея. През първата зима много рядко излизаше навън. Явяваше се само когато се хранеха и пак веднага изчезваше от погледите на всички. В Бьорндал се чудеха как минават нейните дни, но с течение на времето отначало една, после и още други майсторски извезани покривки се появиха в стаите като свидетелство за самотните й занимания. А понякога из къщата се разнасяха тихи звуци от старото пиано, което се намираше във вътрешната стая, зад голямата зала. Прислужниците разказваха, че в стаята на госпожицата има струнен инструмент, подобен на лира, с който тя също свиреше и тихо пееше.
Когато пристигна със сестра си в Бьорндал, за Дортея определиха една стая на горния етаж в близост до стълбите, които започваха от голямата зала на първия етаж. Преди това стаята беше служила за гостна. В нея имаше само легло, маса и печка, по която бяха изобразени ангели и други фигури.
Дортея попита Терезе дали може да сложи в стаята си някои от донесените от града вещи. Но Терезе не посмя да разреши сама този въпрос и посъветва сестра си да се обърне към Даг. Това стана през първата седмица след идването им в Бьорндал. Даг се съгласи веднага. И й изпрати Йорн Мангфолди, който да направи необходимото, като му поръча да извърши най-грижливо всички подобрения, които би пожелала госпожицата.
В тази стая имаше само едно прозорче, тъй като тя служеше единствено за спане, не беше ползвана като всекидневна. Йорн каза на Даг, че мисли да разкърти стената и да постави по голям прозорец, за да може в стаята да влиза повече светлина.
Стъклата бяха донесени от града, Йорн започна да работи по разширяването на прозореца и се наложи Дортея няколко вечери наред да спи в друга стая. Когато се качи горе и видя стаята си преправена, остана изумена. Преди да дойде в Бьорндал, Йорн бе обиколил доста свят и заедно с това бе придобил много нови знания и опит. Когато започна да разкъртва стената, той забеляза, че няколко от подовите греди са издадени навън, като че ли първоначално са имали намерение тук да построят балкон. Затова построи един малък балкон, направи необходимия отвор в стената и постави остъклена врата.
Читать дальше