Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Даг разтриваше своя кон пред църквата, когато господарите на Боргланд, изостанали доста назад, също пристигнаха. Те го изгледаха с омраза, но Даг се престори, че не забелязва това и продължи да разтрива и завива своя потънал в пяна кон. Лукав пламък светеше в погледа му. Така, мислеше той, нахалният Фон Гал и презрените жители на селото в равнината си получиха заслуженото. И забравил своето смирение пред Бога, Даг беше луд от радост заради удовлетворената си гордост.

Всички останали шейни пристигнаха една след друга пред църквата. Даг остави коня си на грижите на стария коняр и придружен от Терезе и Дортея, влезе в църквата с твърда и решителна крачка. Върху строгото му лице не се забелязваше никаква следа от преживящото вълнение по време на надбягването. Хората от Хамарбьо и останалите го последваха. Бяха непознати богомолци, които препълниха църквата. Тогава се случиха две безпрецедентни неща. Първото беше, че по време на службата високомерната госпожа Фон Гал се обърна от скамейката, определена за Боргланд, и хвърли бърз поглед към мястото, където седеше Даг Бьорндал. Може би тя, злата жена, искаше да запомни как изглежда този, който ги бе принудил да отстъпят. Никой досега не го беше правил.

Второто беше, че свещеникът, господин Дидрих, вече остарял, се приближи до шейната на Бьорндал, преди да си тръгнат за вкъщи, и се ръкува с тримата по същия начин, както го бе сторил с господарите на Боргланд. В кутията за помощи той бе намерил тежка златна монета с голяма стойност. За първи път някой правеше подобен дар на църквата и при това в същия ден, в който хората от Бьорндал се бяха завърнали в нейното лоно. Свещеникът не можеше да не свърже златната монета с това обстоятелство.

Многото мебели и всякакви други вещи, които бяха докарани в каруци от града едновременно с пристигането на Терезе и Дортея, представляваха всичко, което пълнеше богатия им градски дом, рамката, в която сестрите бяха родени и изживели своето детство и част от младостта си.

Терезе скоро разбра, че една голяма част от тези донесени вещи нямаше да могат да влязат в употреба, защото всички стаи в дома Бьорндал бяха достатъчно запълнени.

Имаше две ракли, на които тя и Дортея държаха особено много. За по-малката от тях се намери място в стаята на Дортея, а другата, която тежеше неимоверно, беше внесена от няколко силни мъже в спалнята на съпрузите. Даг никога не попита какво има в раклата, която беше сложена до едната стена. Бе обкована с железни обръчи, разположени толкова близо един до друг, че изглеждаше така, сякаш цялата е изработена от метал. Имаше три секретни брави и върху капака бе издълбано името на Холдер.

Терезе бе решила да поиска от Даг да й разреши да вдигне някои мебели от стаите, за да може да ги замести с докараните от града, но скоро разбра, че и най-малката промяна в Бьорндал е трудна работа. По-добре беше всичко да си остане както е било досега и тя се отказа от намерението да говори с Даг. Прие с тъга градските мебели на Холдер да бъдат прибрани на тавана и повече не отвори дума за това. Постепенно свикна с мебелировката на Бьорндал, която беше в унисон с вътрешното разпределение и атмосферата в дома.

Докараните редки вина и ликьори бяха грижливо наредени в най-дълбокото мазе. Но никой не идваше в Бьорндал — нито гости, нито делови посетители, и великолепните вина от избите Холдер не развеселяваха никого в този мрачен дом. Понякога Терезе се наскърбяваше от тази самота и изолираност, но дните й бяха запълнени с толкова много задължения, че не й оставаше време да мисли за своята тъга.

Терезе научи всичко, което беше необходимо, за да ръководи както трябва едно голямо имение, като при необходимост се съветваше със старите и опитни служители. Често ходеше на гости у Хамарбьо и внимателно слушаше и наблюдаваше Ане. Защото за онези, които желаят да придобият опит и знание, има много пътища и Терезе съумя да мине по всички. През целия ден тя наобикаляше да види как работят в житниците и плевниците, в кухнята и зимниците — бдеше едновременно навсякъде, а вечер, когато започваха седенките, тя сядаше край предящите и тъчащи жени, които се стараеха повече от всякога.

Животът й донесе други радости. Зимата бе минала и топла пролет започна да съживява хълмовете и долините. Тази пролет й се стори най-хубава от всички.

Един ден Терезе заповяда да впрегнат файтона, за да отиде при старата Ане, на която искаше да съобщи нещо специално. Когато си тръгваше от Хамарбьо, противно на навика си Ане я изпрати до изхода. Ръцете й трепереха по-силно от обикновено и в очите й светеше топъл лъч. Когато файтонът на Терезе се отдалечи, Ане стоя още дълго при вратата, за да види дали конят изкачва добре стръмнината. Само Терезе и тя знаеха, че наесен в Бьорндал се очаква дете и този нов живот, който щеше да се появи, щеше да донесе необходимата вяра и надежда за бъдещето на фамилията.