Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

В Хамарбьо ги чакаха други две шейни. Влязоха в колоната непосредствено след шейната на Даг. Терезе трудно повярва на очите си, когато видя в шейната зад тяхната сухото и изрязано лице на старата Ане, скрита под дебели кожени завивки. За пореден път Терезе видя потвърждение на очевидното — че в селото важи само един закон — волята на господаря на Бьорндал, бил той стар или млад, и че думите на Ане не са празни приказки, а правила, които старата прилагаше строго в живота. Тя беше казала, че господарят на Бьорндал е господар над всичко и всички. Даг беше съобщил волята си цялото село да отиде на църква на Коледа и желанието му беше изпълнено безпрекословно.

Дългата колона от шейни бавно навлезе по белия път, който се спускаше надолу по хълма. Звънчетата, с които бяха накичени конете, сякаш разговаряха и техните сребърни гласчета заглъхваха в дебелите снежни преспи. Дортея се притискаше към сестра си, докато гледаше бягащите по небето трепкащи звезди. Тя помнеше много весели нощи срещу Коледа, но никоя от тях не приличаше на сегашната. Облегна глава на рамото на Терезе и с полузатворени очи се заслуша във вълшебната песен на звънчетата, която ту се усилваше, ту затихваше.

Преминаха през гората. В края й Даг дръпна поводите на коня и шейната ускори движението си по пътя към селото в равнината. Гледката на летящите по белия път шейни, вдигащи облаци снежинки, които на светлината на горящите факли приличаха на снопове искри, беше приказна.

Гората беше вече далеч зад тях, когато Даг забеляза осветения двор на Боргланд и впрегнатите, готови да потеглят, коне. В погледа му засвяткаха пламъчета на детска радост.

Имаше голямо разстояние от Боргланд до главния път, който водеше към църквата. Необходими бяха огромна решителност и безумна дързост някой да се осмели да изпревари шейните на господарите Боргланд и да застане начело на коледното шествие към църквата.

Даг имаше привичката да взима бързи решения и пришпори в галоп коня, който полетя по пътя заедно с шейната. В двора на Боргланд още не бяха видели светлините от факлите на колоната, движеща се по пътя откъм горите. Когато чуха звънчетата, необходимо им беше известно време, за да се настанят в своите шейни и да потеглят към главния път. Въобще не очакваха да видят в този момент хората от север, за които знаеха, че отдавна са прекъснали обичая си да ходят на църква.

Селяните от околността, също запътени към църквата, наблюдаваха изумени невероятната гледка, за която разказваха дълго след това… За двете виещи се по снежните пътища огнени ленти, които се бяха появили неочаквано в нощта — едната от север, другата от изток, и които се носеха с шеметна бързина една срещу друга.

Дортея се притисна към сестра си, а Терезе се обърна към Даг и му извика с всичката си сила да спре. Но той, изправен и завит в шубата си от вълчи кожи, с напрегнато лице и с див пламък в насмешливите си очи, не искаше нищо да чуе.

По страничния път шейните на Боргланд наближаваха и сблъскването изглеждаше неизбежно там, където се съединяваха двата пътя. Даг подканяше с викове своя кон, който сякаш летеше. И успя да мине пред шейната на Боргланд секунди преди тя да стигне до големия път! Дорестите кобили на Хамарбьо галопираха на една дължина след Даг и колкото смело и опасно да беше да се прекъсва понеслата се колона шейни, конете на Боргланд се вмъкнаха между Даг и Хамарбьо.

Даг чу зад себе си дрезгавите подвиквания на мъжете, писъците на изплашените жени и сблъсъка на шейните, но не го беше грижа за това и продължи да препуска лудо.

Близо зад себе си чу пресеченото дишане на конете на Боргланд и му се стори, че едва ли ще може да запази преднината, която бе взел с толкова усилия и рискувайки своя и на жените в шейната живот.

Конете на Боргланд бяха великолепни, неговият не беше по-лош, но той беше изминал вече голямо разстояние от Бьорндал до тук, при това на места в галоп. Снегът по пътя беше разчистен и имаше макар и съвсем малко място за отбиване встрани, така че да могат да се разминат две шейни. Даг препускаше по средата на пътя.

Отзад се чу къса и настойчива заповед. Самият капитан фон Гал извика:

— Хей, човече! Дай път! Път!

Даг свърна встрани. Можеше да подкара още по-силно, но до църквата оставаше още доста път и сметна, че ще бъде благоразумно, ако остави коня да си отдъхне малко. Един дорест кон се мярна вляво от Даг и той веднага прецени по шията му, че е чистокръвно животно. Искрите, които хвърляше факлата на Терезе, изглежда плашеха коня и той не смееше да изпревари.