Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Ане Хамарбьо я изгледа от главата до краката и рече неочаквано:

— Минаха вече четири месеца, откакто сте женени, а виждам, че коремът ти е още съвсем плосък. Ако желаете да имате хубави момчета, трябва да побързате. Искам да видя нов човек, наследник на Бьорндал, преди да изчезна от белия свят и недейте да дремете, защото не мога да чакам дълго.

Терезе не знаеше да се разсмее или да се разсърди, защото не можеше да си представи, че е възможно да се говори така за толкова интимни неща. Но усети в старицата нещо толкова непосредствено и естествено близко, че истински се трогна.

— Искаш ли да пийнеш нещо топло след пътуването в този мраз? — попита я, за да насочи разговора в друга посока.

— Обикновено ми правят супа, но ти не знаеш това, а и аз не съм ти казала.

— Да, не знаех — отвърна Терезе. — Но мога да ти предложа друго топло питие, което се пие в града. Нарича се кафе и е много подходящо за студено време.

— Чувала съм… но, мисля, че е много скъпо.

— Да, скъпо е — съгласи се Терезе, — но го донесох от вкъщи, от града.

— Казвали са ми, че в града го пият много. Добре тогава, дай да опитам вашето питие.

Терезе тръгна да приготвя кафето, но изведнъж се сети за другите жени, дошли да помагат и попита Ане с какво да ги почерпи според тукашния обичай.

— Върви, върви! Вълците сами намират плячката си — отговори тя.

Терезе не настоя повече и излезе. Когато се върна, Ане я нямаше. Потърси в съседната зала и я видя удобно седнала пред масата, сякаш се намираше у дома си. И докато тя сервираше чаши и сладкиши, Ане следеше зорко всяко нейно движение.

— Много добре — подхвърли старицата, — както виждам, сръчна си.

Взе чашата с треперещата си костелива ръка и отпи малка глътка.

— Хмм, това нещо не било лошо и хубаво загрява.

Поинтересува се да научи къде произвеждат кафето и как го приготвят. За пръв път от петдесет години Ане Хамарбьо научаваше нещо ново в кухнята и го разбра от новата господарка на Бьорндал. Терезе обеща да й даде едно пакетче кафе, за да го занесе на сина си, Стария Йорн, за да може и той да го опита.

Така Терезе спечели силен приятел в имението и цял живот се радваше, че не се беше засегнала от грубите думи на Ане Хамарбьо.

Когато отиде вечерта в спалнята с Даг, Терезе сподели, че Ане прилича на него.

Той я погледна изненадано.

— Нищо не може да убегне на зоркия ти поглед.

— Човек трябва да внимава с теб.

— Защо?

— Защото си права — отвърна Даг, — че приличам на Ане. Казват, че е леля на баща ми, въпреки че за тази роднинска връзка никога не се говори открито.

— Тя знае ли за това родство?

— Сигурно. Тя знае много неща за всички. Присъствала е при всяко раждане, бдяла е над всеки покойник, а точно по време на тези бдения се разказват всякакви истории.

— Дали може да поговоря с нея и да я накарам да ми разкаже спомените си?

— Опитай, но не съм сигурен дали ще успееш. Ако старата не те харесва, от нея няма да можеш да изтръгнеш нито дума. Но ако те харесва и забележи, че езикът й не те кара да настръхваш, тогава от време на време ще ти разказва по нещо, защото не желае да говори за всичко и да приказва пред когото и да е.

Коледа се задаваше в Бьорндал. Ане Хамарбьо бе взела нещата в свои ръце.

От зори до мрак колеха, варяха, печаха, миеха и чистеха, сякаш идваше краят на света. Коледните празници продължаваха много дни и всичко, което можеше да се направи, трябваше да бъде свършено предварително, защото на самия празник на жените не бе позволено да шетат, в противен случай нямаше да могат да се пазят от злини.

Възрастни жени и девойки от селата си вършеха работата като войници в строг ред, носеха вода и дърва за огрев, помагайки в страничните неща — постоянно и безропотно.

Ане говореше малко, но виждаше всичко. Само едно нейно движение беше достатъчно, за да бъде изпълнена заповедта й. Някаква магическа сила се излъчваше от нейната едра, кокалест, мършава фигура. Никоя жена не можеше да мине без помощта й в момента на раждането, защото сухите й и костеливи ръце поемаха бебето.

Както всички, така и Терезе следваше наставленията на Ане и се поздравяваше за мъдростта, която беше проявила, възприемайки това поведение. Как щеше да се справи с всичко, което трябваше да се свърши, без старицата? Цялата къща и на първо място Даг щеше да се смее на нейната неопитност. Вечер в стаята си записваше всичко, което се вършеше през деня, по часове. Имаше една стара тетрадка, останала от баба й, върху първата страница на която с големи и неправилни букви беше написано: „Сладкиши, консерви, напитки“. В края й бяха останали няколко неизписани листа, на които водеше старателно и подробно своя дневник. Терезе много пъти не беше съгласна с нарежданията, които Ане даваше, защото смяташе, че знае по-добри начини за изпълнение на някои рецепти. Но припомняйки си думите на Ане: „Онази, която управлява, трябва да заповядва“, се помиряваше и не се обаждаше.