Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Терезе му отговори, че има вече достатъчен опит и знае какво прави. Щом имението е негово и той трябва да отиде там, ще го последва и ще бъде щастлива.

Господ сякаш се реваншира заради отколешното зло, което жителите на селото в равнината носеха в себе си. Завръщането на Даг беше триумфално. В първите дни на есента, след сватбата в града, той се върна с две блестящи жени и много, много товари със скъпи вещи. В селото в равнината бяха изненадани и обхванати от най-искрена и дълбока завист. Отколешното превъзходство над тях бе напълно затвърдено с идването на дъщерите на високопоставен род и с всичко онова, което донесоха като талери и богата зестра.

Дори господарите на Боргланд бяха силно впечатлени от това. Уж случайно, те поразпитаха свои близки и познати в града и научиха, че семейството Холдер е много заможно и че преди време един техен роднина, офицер, бил дал дума на едната от дъщерите Холдер, но после развалил годежа. Сега и двете сестри бяха дошли в Бьорндал.

Случаят с разваления от техния родственик годеж беше малко конфузен, но твърде незначителен за безкрайната им надменност. Границите на Боргланд се простираха надалеч. Имаха няколко десетки стопанства с работници в тях, както и още много земи в други части на страната. С толкова много имоти, те не усещаха никаква заплаха от съперничество. Но когато стана ясно, че онова имение на север постоянно се разширява, започна да им става неприятно.

Никой не биваше да превъзхожда Боргланд и богатствата им. От векове бяха имали превъзходство, осигуряващо им особени привилегии, и те не можеха да си представят сега други да имат подобно влияние в областта. Намираха за твърде нагло това, което се беше случило през последните години — бясно препускащите с коне господари на Бьорндал по големия нов път, без да си правят труда да намалят скоростта, когато се срещнеха с господарите на Боргланд. Те не ги поздравяваха почтително, както останалите местни хора, а бяха диви и груби, като дори и не ги поглеждаха. А сега зад грубостта им личеше и сила.

Същата онази есенна привечер Даг мина през селото в равнината заедно със съпругата си и сестра й Дортея. Когато навлязоха в тъмния пояс на горите, сестрите изведнъж се умълчаха. Даг забеляза това и ускори хода на конете. Излязоха от гората и когато заизкачваха хълма, Даг най-после успя да види блесналите от залязващото слънце прозорци на Бьорндал и се почувства облекчен и щастлив, че се завръща у дома след толкова дълго отсъствие. Подкара още по-бързо конете, посочи на север и каза на жените, че това е мястото, където отиват.

На Терезе беше известно, че трябва да стигнат у дома привечер и чакаше мълчалива този момент, хванала здраво ръката на Даг. Непрекъснато мислеше за минутата, когато щеше да стигне най-после в къщата, в която да изживее най-хубавите си години, да отгледа децата си и да умре. Госпожица Дортея мълчеше и се опитваше да скрие сълзите си.

Файтонът тръгна по пътя, който минаваше през Хамарбьо. Там никой не излезе от къщите, за да ги поздрави, но те забелязала много чифтове очи, които ги гледаха през открехнатите порти.

Когато най-после стигнаха в Бьорндал, Даг слезе да отвори тежките дъбови порти, които изскърцаха, нарушавайки околната тишина. Старият коняр взе поводите на конете и ги поведе през големия пуст двор, пресечен от удължените сенки на околните сгради. При все че Даг предупреди няколко пъти сестрите, че домът Бьорндал не е нито разкошен, нито дори удобен, те бяха силно впечатлени от внушителния, студен и величествен изглед на имението, още когато го забелязала отдалеч върху скалистия хълм. Тръпки ги побиха, когато се озоваха в огромния празен вътрешен двор, заобиколен от внушителни сгради от тъмно дърво.

Има в живота на човек такива дни, когато в паметта му се запечатват образи, които го съпровождат чак до смъртта му. С Терезе и Дортея също беше по този начин и те запазиха завинаги спомена за гостоприемната топлина и пълното спокойствие, които почувстваха, когато се озоваха в голямата зала, където в камината гореше буен огън. Умората заради продължителното пътуване изчезна бързо и Терезе поиска веднага да разгледа новия си дом. Макар че беше умирен, Даг се съгласи на драго сърце. Бьорндал имаше много стаи и разглеждането им отне доста време. Като се върна в салона, където Дортея беше седнала близо до огнището, Терезе се хвърли буйно в прегръдките й, с насълзени от вълнение и радост очи.