Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Докато бяха минавали от помещение в помещение, прислужниците, които срещаха, ставаха тихо и почтително и я съпровождаха с възхитени погледи. Тя бе дошла в друг свят. Вече нямаше да има непрекъснатото влизане на пътници и търговци, с което беше свикнала; тук имаше тесен кръг от близки хора, които живееха под един покрив, в един дом, за който тя щеше да има всекидневна грижа.

Когато бурята от емоции попремина, тя разказа на Дортея за всичко, което беше видяла. След малко влезе Даг и предложи да минат в трапезарията, където масата вече била сложена. Докато Дортея вървеше напред, зад нея Терезе прегърна Даг.

— Толкова съм щастлива заради всичко — рече тя.

Казват, че за да ръководиш успешно един селски дом, трябва да си се родил на село. Затова всички прислужници в Бьорндал много се съмняваха в способностите на новата господарка. Срещат се обаче и такива хора, които със способността си да се приспособяват, със своя ум и възприемчивост, успяват за една година да научат толкова, колкото другите не биха могли да научат за цял живот. Терезе обичаше труда, умееше да ръководи и беше естествено смела — качество, което досега не бе имала възможност да прояви.

Съвсем скоро стана ясно, че е съвършена домакиня и разумна господарка, която знае как да управлява Бьорндал. Най-напред се зае с кухнята, където остарялата и небрежна готвачка беше оставила всичко на самотек през последната година. След това подхвана обора и хамбарите, където прекарваше повече време и внимаваше никой да не стои със скръстени ръце. Слугите започнаха да се боят от нейната строгост, но едновременно с това я ценяха и уважаваха заради нейната справедливост и непоколебимост. Заговори се за нея като за истинска господарка, която успява да се справи с всичко с лекота и която безцеремонно скастряше, или заслужено поощряваше всекиго според свършената работа.

Като наближи Коледа, в имението започнаха празничните приготовления и от селото дойдоха жени, за да помагат. Терезе се учуди, когато ги завари в кухнята. Жените станаха и свенливо я поздравиха. Тя едва им отговори и изтича да намери Даг, който работеше над счетоводните си тефтери.

— От селото са дошли много жени и стоят в кухнята — рече му тя. — Какво искат?

— Нали идва Коледа — напомни Даг.

— Да, но какво ще правят у нас тези чужди жени?

Наложи се Даг да остави перото и да затвори тефтерите, за да обясни на жена си как стоят нещата.

— Те не са чужди за нас — обясни той. — Тук отдавна съществува традиция, според която жените от селото са длъжни да идват да помагат около празниците.

— Скъпа помощ! — възропта Терезе.

— Те са наши, нищо не им дължим.

— Как наши? — зачуди се тя. — Жените идват от селото, а някои може би и от по-далеч, от чифлиците и стопанствата в района.

— Да — заговори по-тихо Даг и сведе поглед, — това е вярно, но всички тези чифлици и стопанства са част от моето имение.

— Значи те са дадени под наем на селяните?

— Селото Бьорндал е наша собственост много отдавна.

Сега Терезе си припомни разговора със свещеника за древните родове. Значи беше истина, че корените на рода Бьорндал бяха дълбоко в миналото. Изненадана, тя отстъпи крачка назад. Беше свикнала да има огромни суми пари, но да властва над толкова много хора, изведнъж й се стори много трудно нещо. Изгледа втренчено своя знатен господар, след което се запъти към вратата. Преди да излезе, рече:

— Да, идва Коледа. Разбира се, и в града я празнуваме, но тук май традициите са по-различни.

— Сигурно е така — рече вежливо Даг. — Дали е дошла Ане Хамарбьо? — попита той.

Терезе не знаеше името на никоя от дошлите жени и за пръв път се смути, мислейки си колко още неща не знае за рода на мъжа си.

— Ще я познаеш, защото е по-висока от всички останали. Трябва да е тук, защото Коледа идва и никой не може да започне нищо, преди тя да пристигне… поне ако целта е всичко да върви както трябва — обясни й Даг с добродушна усмивка.

— Значи е много властолюбива? — попита иронично Терезе.

— Не — отговори Даг с помирителен тон, — но досега всички са следвали заповедите й. Тя е поела грижата около приготовленията за Коледа много преди аз да се родя. Вече близо осемдесет години идва тук всяка година преди Рождество.

— Осемдесет години? — изненада се Терезе. — Тогава тя трябва да е на сто години.

— Не, не е толкова стара. На деветдесет години е и е напълно здрава.

— Значи, тя ще ръководи приготовленията за празника? — попита сухо Терезе.