Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Трябва да се ожените, Даг Бьорндал!

Той остана известно време спокоен и невъзмутим, сякаш чуваше думи, които идваха от много далеч… После се обърна рязко към нея и я изгледа толкова настойчиво, че тя почувства как силите й я напускат.

— Трябва първо да намеря жена, която да ме поиска — рече той.

Ръката й, която още държеше неговата, трепна.

— Познавам една такава жена — произнесе тя тихо.

Даг притвори очи, сякаш слънцето го заслепяваше, после изправи гръб и изпъна рамене, като че искаше да хвърли от гърба си невидима, смазваща го тежест. Отново отвори очи и притеснено, сякаш задаваше въпрос за живот и смърт, попита:

— Коя е тя?

— Аз… ако нямате нещо против — бързо и тихо каза тя.

Изправиха се едновременно.

За пръв път в живота си Терезе Холдер се почувства крехка и малка, когато Даг я взе в силната си прегръдка.

Свечеряваше се и в стаята настана мрак.

— Мога ли да кажа на Дортея? — запита тя.

— Щом е необходимо — отговори отнесено той, но бързо се съвзе и добави: — Да, да, разбира се.

Терезе отиде да потърси свещник. В това време влезе Дортея и се отправи мълчаливо към Даг, който пое ръката й с несръчността на момче. Тя го поздрави и му поднесе сърдечните си благопожелания, които изговаряше със странно трепетен и умиляващ глас. Въпреки мрака в стаята, Даг забеляза нейното необикновено вълнение.

С чистия и нежен цвят на лицето си, с изящната и гъвкава линия на тялото си, с невинното си излъчване госпожица Дортея олицетворяваше представата на Даг за девствена красота. Докато тя му се усмихваше и му говореше сърдечни думи, той изпита силно желание да прегърне и нея. Наистина, в усмивката на Дортея, в начина, по който тя спускаше и вдигаше клепачи, в красивата извивка на устните й, когато се усмихваше, имаше някакъв непреодолим и незабравим чар. В чистия й поглед сякаш се бе събрала добротата на целия свят.

За Даг тази вечер започна нов живот.

Всичко, което се бе случило до този ден, се изпари като мъгла.

Една млада жена се бе съгласила да му стане съпруга в изблик на безкрайна доброта, за която се чувстваше недостоен, а друга се беше приближила до него с трогателно доверие, като невинно дете, което подава нежната си страна за целувка.

Ласкавите думи и нежността бяха рядко срещани там, откъдето бе дошъл. Малко цветя ухаеха у дома. Той съвсем естествено и привично разбираше езика на дейните, решителни и груби мъже от своя род и въобще от горите. А другите, с които си бе имал работа, обитателите на селото в равнината, бяха способни само на подлост и омраза.

Стана късно и Даг се извини, като обясни, че трябва да намери в града подслон за през нощта. Всъщност той търсеше повод да остане сам, за да премисли всичко, което беше преживял този ден. Дортея изрази съжаление, че се налага той да си тръгне. Вече било разпоредено на прислугата да сложат прибори и за него за вечеря. Беше неудобно да откаже. Двете сестри със сигурност знаеха по-добре от него какво и как трябва да се прави.

Дортея и той започнаха разговор, докато Терезе се грижеше за сервирането на вечерята и за вината. От време на време тя поглеждаше в стаята, сякаш да се увери, че Даг действително е още там.

В трапезарията масата беше подредена като за банкет, както подобаваше и както винаги е било в къщата на Холдер. На масата бяха сложени върху фина покривка красиви и тежки прибори, кърпи за ядене, скъпи южни вина и изтънчени ястия. Даг никога не беше участвал в подобни вечери, които бяха ежедневие в друг, не неговия свят, и това го притесни. Разликата в бита между този и неговия дом беше огромна. Тя го изплаши и първоначалното му въодушевление се смали. Какво щеше да намери свикналата с толкова разкош Терезе в Бьорндал?

Тя нямаше и най-малка представа как се живее в едно планинско имение сред мрачни гори, чиито сгради бяха направени от тъмни греди, в което помещенията бяха голи, мрачни и с ниски тавани.

— Какво се замислихте? — стресна го с въпроса си Терезе, докато слагаше ръка на рамото му.

Даг я изгледа изпитателно. Да, в погледа й прочете, че може да й говори открито, искрено.

Тогава й разказа колко много се различава Бьорндал от мястото, където е родена и израсла, опита се да й опише колкото може по-ясно огромната като бездна разлика между живота тук и горе, без да премълчава или смекчава нещо, докато госпожица Терезе мълчеше.

Тя го изслуша с такава категорична усмивка на лицето и с такъв горещ поглед, че сестра й Дортея сведе свенлив поглед.