Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Знае се, че така ще е по-добре.

— По-добре? Защо? — попита бързо Терезе, в която се зароди вече и любопитство.

— Задължително е да се спазват старите традиции — рече със сериозен тон Даг, — а те не са малко. Всяко нещо трябва да бъде изпълнено в определения ден и като се почитат по определен начин природните сили. Има невидими сили, които започват да се проявяват на Коледа, и не бива да се пренебрегват.

— Но всичко това е суеверие! — извика Терезе почти изплашена.

— Знаем ли нещо за това? Една година, когато Ане не можа да дойде, защото беше болна, бирата се вкисна, свещите се топяха и гаснеха, без да горят… Имаше и други неприятности, за които сега не мога да си спомня.

Терезе стана унила, но Даг успя да я убеди да остави Ане да действа според традицията и внимателно да наблюдава как се справя със задачата си, за да може да я замести, когато си отиде от този свят.

Жадуващата за власт Терезе се съгласи, въпреки това, което й се искаше, и излезе. Даг беше много доволен, защото бе успял да предотврати евентуален сблъсък между Терезе и най-непоколебимата и неотстъпчива жена в цялата област. Беше доволен, че така щеше да съхрани старите традиции, които бяха започнали да се забравят и щяха съвсем да изчезнат със смъртта на Ане Хамарбьо.

Познаваше характера на Терезе и можеше да предположи, че занапред тя ще смята за особена чест да зачита старите обичаи и ще се старае всичко да върви поне така добре, както беше вървяло под ръководството на Ане.

Същото си мислеше и Терезе, докато вървеше към кухнята. Когато влизаше вътре, чу външната порта да се отваря и видя да идва една висока и костелива стара жена.

„Ане Хамарбьо“ — реши веднага Терезе.

Двете жени се изгледаха продължително. От една страна, старата жена — установен от дълго време авторитет в този край, която бе видяла да се раждат и да умират толкова човешки същества, и от друга страна — новата господарка на имението, която още никой не познаваше достатъчно и която щеше да господарува тук и по-късно, когато Ане щеше да почива в земята.

Старицата се приближи до огнището и сега Терезе можеше да разгледа чертите й, въпреки забрадката, която донякъде засенчваше нейното лице. Кожата на лицето й напомняше стар пергамент. Никакъв мускул не трепваше. Само сините, живи и още проницателни очи светеха под сянката на забрадката. Терезе веднага забеляза, че и Ане я разглеждаше внимателно. Тя пристъпи към нея и взе в ръката си сухата, груба и студена ръка на старата жена.

— Едва имам смелост да ти кажа добре дошла — рече Терезе, — защото отдавна познаваш хората и обичаите в това имение и си в него като у дома си.

Ане мълчеше, само свали забрадката си и я сгъна грижливо. Тя не бързаше да заговори и Терезе можа спокойно да разгледа белите й, още къдрави коси, покритото й с бръчки чело, дългия й гърбав нос, устата й без устни, затворена, сякаш беше съшита, сухата й заострена брадичка, в средата с трапчинка — лице, върху което беше отпечатан спокоен авторитет, който направи силно впечатление на Терезе.

Запита се дали старицата не е глуха или няма, защото продължаваше да мълчи. Най-после Ане я изгледа и със сух и решителен глас произнесе следните думи, не като отговор на Терезе, а като продължение на своите мисли:

— Вижда се, че не си мокра кокошка.

Терезе никога не бе чувала този израз и не знаеше какво да каже, как да се държи. Старицата продължи съвсем невъзмутимо:

— Отдавна трябваше тук да има някой, който не си поплюва. А както ми разказаха, ти си съвсем на мястото си. Дърпай им ушите. Да, точно така. Напълно заслужават това тези мързеливци, тези повлекани, тези…

Терезе се изчерви заради това, че някой беше успял вече да разнесе из селото един случай, когато в пристъп на гняв беше издърпала ухото на една слугиня.

— Ако — продължаваше старицата, — всеки си гледа работата както трябва, както в доброто старо време, само онази, която управлява, трябва да заповядва и всички да се подчиняват. Както ми казаха, добре ги храниш и поиш. Много месо и недостатъчно вода в печеното. Няма да ти благодарят за това, сигурно е. Който много яде, не става за нищо. Слугините ви хабят вашите свещи, за да предат прежда за своите ризи, сякаш нямат свободно време за това на Великден, на Ивановден или на Коледа. Ако желаеш домът ви да е богат, дъще, напъхай в миша дупка тези негодници, защото иначе те всичко ще опропастят тук и ще ви изхвърлят от собствената ви къща.

Никога досега Терезе не беше изпадала в подобна ситуация и не беше чувала подобна реч. Но не се обиди, защото разбра, че старата Ане беше благосклонна към нея.