Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Ане се хранеше в трапезарията заедно с Даг, Терезе и Дортея. Един ден тя рече на Терезе:

— Чух, че в стаята ти свети до късно. Да не би да се боиш от тъмнината?

На Терезе беше известно, че не бива свещите да горят нахалост, и за свое оправдание обясни, че вечер си записва в дневник всичко, свързано с подготовката на предстоящия празник, което е научила през изминалия ден.

Ане не отговори веднага и задържа върху нея неодобрителен поглед.

— Значи знаеш да пишеш? — рече тя най-после почти с укор.

— Да, разбира се.

— Да дращиш по хартия, значи да размътваш ума си — отбеляза тя сухо.

Тогава Терезе се опита да убеди Ане, че нейният начин на действие е особено полезен, и й обясни, че постъпва така не само за да не забравя нищо, но също, когато Ане и тя няма да бъдат вече живи, онази, която ще ги замести в Бьорндал, да може да намери записани най-добрите традиции, установени от Ане Хамарбьо.

— Виждаш твърде далеч — отговори тихо старицата и сините й очи придобиха замислено изражение.

В същия момент влезе Даг и Ане се обърна към него, докато се надигаше от стола си:

— Имал си по-добър усет от много от близките ти, когато си избирал съпругата си.

Първоначално Даг се смути, но после схвана и се усмихна на Терезе. Погледите им се срещнаха и имаше веселост в тях.

Коледа наближи. Вече приключили работа по приготовленията, селянките си тръгнаха богато възнаградени с храна и подаръци.

Старата Ане винаги си тръгваше на сутринта преди Бъдни вечер.

— В Хамарбьо има достатъчно ръце да свършат необходимото и без мен — рече тя.

Терезе не се съмняваше, че тези ръце работеха така, както Ане ги бе научила.

Терезе и най-вече Дортея се чудеха защо не бяха ходили на църква, откакто бяха дошли в Бьорндал. Три дни преди Коледа Терезе нахлу една вечер в салона при Даг.

— Нали ще ходим на църква в зори на Коледа? — рече тя, носейки палта.

Лицето на Даг се смръщи и той я изгледа толкова хладно, че Терезе се стъписа смутена, почти изплашена.

След кратка пауза, с дрезгав и странен глас, Даг най-после отговори:

— Имаме Божиите книги и вкъщи.

Терезе разбра, че има някаква причина за това. Добре знаеше, че Даг не е безбожник, но защо не ходеше на църква?

— Откакто сме тук с Дортея, не сме ходили на църква и ще се радваме да отидем на Коледа — рече Терезе.

Даг се отдалечи от нея и седна до топлината на камината, сложил лакти на коленете си и подпрял лицето си на силно стиснатите си юмруци с изпъкнали кокалчета.

— Нямаме традиция на Коледа да ходим в църквата — рече той.

Терезе разбра много добре, че Даг не желае да продължи този разговор; по принцип избягваше да му противоречи, но сега направи опит да си изясни въпроса.

— Каква е причината да не ходите на църква? — запита тя.

Даг стоеше неподвижно като камък. Не беше очаквал от Терезе да прояви настойчивост и сега се чудеше как да й отговори. Даваше си сметка, че въпросът беше много важен за Терезе и Дортея и те нямаше да се задоволят с произволно и вяло обяснение. Да им каже ли да отидат сами на църква? Как ще обясни тогава нежеланието си да ги придружи? Освен това нужно ли беше да им разказва отдавнашния случай, когато свещеникът от висотата на своята катедра строго бе упрекнал господарите на Бьорндал заради това, че влизат въоръжени в Божия дом и как те се бяха отнесли към този упрек? Че оттогава не стъпваха вече в църква, освен в изключителни случаи: за кръщавка, венчавка или опело? Той разбираше много добре, че не можеше да разкаже на Терезе и Дортея тези неща, без да наруши душевното им равновесие.

Даг беше вече достатъчно добре опознал двете жени, които бяха родени в града и възпитани другояче. Стараеше се да прави компромиси, доколкото това му бе възможно, защото беше израснал в строго патриархална консервативна среда.

Сега, седнал с подпряно на юмруците си лице до камината, той се чудеше как да отговори на въпросите на Терезе. Изведнъж рязко вдигна главата си, сякаш слухът му бе доловил далечен шум. Промените в ежедневния му бит, които бяха настъпили след женитбата, го бяха накарали да забрави за неотдавнашните вътрешни битки, които беше водил в стремежа си да изясни своето отношение към Бога. Оттогава насам той живееше по-смислен и по-достоен живот, не беше давал повод Божията строгост да се прояви спрямо него. Но ето че му се откри още едно обстоятелство, което бе пренебрегвал досега: че църквата наистина беше Божи дом. Той и близките му бяха забравили това в гордостта си, което беше още едно основание за Бога да прояви своята строгост и да ги накаже през последните години… Да, думите на Терезе положително бяха един вид предупреждение, което Бог му изпращаше чрез нея…