Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Когато беше жива майката на Даг, тя изтърпяваше присъствието на Ане само в определени случаи, когато имаше нужда от вещи ръце, както при приготовленията за Коледа, така при раждане или болест. През останалото време не общуваше с нея, дори не й говореше. По-късно и жената на Туре се отнасяше по същия начин с Ане. Никоя от тези две господарки на Бьорндал не бе стъпвала нито веднъж в Хамарбьо. След това дойде Терезе с богатството и знанията си, с градската си култура. Тогава Ане помисли, че едва ли отсега нататък ще си спомнят за нея в Бьорндал, където вече нямаше да имат необходимост от нейната помощ. Бездействието и напредващата старост щяха да направят живота й по-тежък, щеше да се чувства все по-непотребна и излишна. Все пак отиде в Бьорндал за коледните приготовления, убедена, че там ще бъдат наложени градските обичаи и че ще бъде посрещната студено. Но беше решила да не прекланя глава и затова влезе гордо в кухнята, готова да каже някои горчиви истини на новата господарка.

Последвалите събития не оправдаха опасенията на Ане. Докато другите господарки на Бьорндал не искаха и да знаят за старите обичаи, свързани с приготовленията за празника, Терезе внимателно беше наблюдавала и вечер си беше записвала старателно всичко, което Ане бе правила съгласно установения през вековете ред и по този начин знанието щеше да бъде предадено на следващите поколения.

Сутринта срещу Бъдни вечер Терезе й благодари за положените грижи и заедно с благодарността си й поднесе като подарък една хубава кърпа от бяла коприна, която Дортея собственоръчно бе избродирала с рози. Ане никога не беше притежавала толкова изящна вещ и изпитваше голямо удоволствие да гали със сухите кокалести пръсти на едрите си ръце финия и мек плат, какъвто виждаше за първи път в живота си.

След Коледа Терезе направи много посещения в Хамарбьо, за да се съветва с Ане, преди да й съобщи за очакваното раждане.

С такава господарка на Бьорндал Ане можеше спокойно да чака часа, когато щеше да бъде повикана в другия свят: сега беше сигурна, че онова, което смяташе за дело на живота си, няма да загине.

Същата вечер Терезе повери тайната си на Даг. Той наведе мълчаливо глава, след това се приближи до жена си, прегърна я и пак се отстрани, обърнат настрани. Както всички от своя род, Даг не умееше да изразява нежността си с думи и в минути на сърдечни излияния биваше сдържан и несръчен. Но Терезе много добре разбра, че е силно развълнуван от новината и побърза да се възползва от благоприятния случай.

Довери му, че през последните нощи не й е било добре и го помоли да се съгласи да свалят от тавана голямото легло, което беше докарано от градския й дом, защото тяхното беше по-тясно и не се чувства вече удобно в него. И се изненада, че Даг склони веднага и я запита дали желае леглото да бъде поставено в стаята още тази вечер.

Терезе смяташе да използва този случай, за да свали от тавана и възглавниците, и покривката на същото това легло, затова отложи работата за следния ден.

На другата вечер леглото от дома на Холдер беше поставено в тяхната спалня. То беше голямо, широко и таблите му бяха украсени с художествени мотиви и фигури. От балдахина се спускаха леки бродирани завеси, а на самото легло бяха разгънати пухени юргани, възглавниците бяха в калъфки от фин бял плат, украсени с дантели и ажури.

Терезе се почувства много щастлива, че успя да се пребори за скъпото на сърцето й фамилно легло на Холдер.

Един ден в имението Боргланд пристигна някакъв капитан на име Клинге, който обясни, че е натоварен с изпълнението на военна задача. Остана в имението няколко дни и в един от разговорите си с домакините случайно чу името Бьорндал. Коментарите по повод женитбата на господаря на имението Даг Бьорндал още не бяха затихнали и той научи, че съпругата му е от града, от фамилията Холдер.

Капитан Клинге познаваше дома Холдер, където, както обясни на любезните си домакини, е бивал канен често на гости по празнични поводи. Затова поиска от Фон Гал да му даде кон, за да навести старите си познайници. Домакинът не беше въодушевен от това желание на капитана, но господарката на Боргланд нямаше нищо против госта да се поразвлече. В действителност тя очакваше след завръщането си капитанът да задоволи огромното любопитство, което бе предизвикал у нея родът Бьорндал след случая с надбягването до църквата на Коледа. Интересно й беше да разбере как живеят тези изгубени в горите на севера планински жители.