Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Така Дортея се сдоби и с балкон — истинско гнездо в стената, откъдето се откриваше чудесна просторна гледка от селото до Хамарбьо.

Освен това Йорн изнесе с помощта на двама прислужници мебелите, които бяха в стаята, и внесе всички мебели и вещи, които госпожица Дортея поиска да бъдат свалени от тавана. Най-напред донесоха едно великолепно легло, изработено от тежко дърво и украсено с цветя и фигури, което тя покри с кадифена покривка. После донесоха нещо, което госпожицата наричаше писалище, с много чекмеджета и врати, след него — шкаф с рафтове, два стола с облегалки, една малка масичка и едно огледало с толкова широка рамка, че едва имаше място за стъклото. На пода постлаха килим и на балконската врата окачиха завеси. Радостта на Дортея нямаше край. Тя извади от чекмеджетата на писалището и на шкафа всички малки вещи, с които можеше да украси стаята. Момичето, което се грижеше за чистотата, разказваше после, че имало толкова много странни неща в стаята на госпожицата — картини, сребърни украшения, подноси и играчки, че то със страх се движело между тях.

На стената, над леглото на Дортея, беше закачено разпятие, донесено от бащата Холдер след пътуване в една католическа страна. Тялото на Спасителя бе изваяно от слонова кост, кръстът — от сребро, а гвоздеите и надписите — от злато. Едно от момичетата бе видяло веднъж това разпятие да свети във вечерната тъмнина. В кухнята прислугата говореше, че в стаята на госпожицата винаги ухаело на цветя, както в градина през пролетен ден.

Дортея смирено благодареше на Бога за приветливия кът, в който щеше да живее. В една от кутийките си тя пазеше три тежки златни монети, които баща й бе донесъл след едно от своите пътувания в чужбина и една от тях тя реши да подари на църквата в знак на благодарност. Затова на тази Коледа свещеник Дидрих бе намерил в църковната урна за дарения една златна монета, която струваше много талери.

През зимата госпожица Дортея седеше до печката, в която горяха пънове от бреза и шиеше на светлината на свещ. А когато дойдеше пролет и после лято, си мислеше с благодарност какъв голям майстор се бе оказал Йорн Мангфолди. Много често в ранна утрин или през късна вечер съзерцаваше от балкона, който Йорн бе направил за нея, вълшебно красивата долина. На младини беше преживяла голяма загуба, но сега беше спечелила много.

Дойде есен, а скоро се почувства и първият студен лъх на зимата. Ане Хамарбьо се настани в Бьорндал, за да чака раждането на детето. Минаха много дни, през които Терезе не престана да страда и трябваше да напрегне всичките си душевни и телесни сили, за да издържи.

По същото това време тя получи писмо от капитан Клинге, в което бяха приложени неговите планове за разширяване на къщата. Той й пишеше, че не е забравил обещанието си, благодареше за приятния ден, който бе прекарал в Бьорндал и добавяше, че ако решат да строят, ще се почувства много щастлив да ги посети пак и да им бъде полезен със съветите си.

Даг сви вежди, когато прочете писмото на капитана, който не бе забравил обещанието си да им направи план за разширяване на къщата. Терезе продължаваше да се измъчва поради тежката си бременност и за да я развлече, Даг й предложи да извикат по-късно капитан Клинге, а сега самият той да се заеме с изграждането на някоя малка постройка. Терезе се трогна от тази проява на внимание и доброта от страна на съпруга си, защото много добре знаеше как мъчително посреща той всяка промяна в имението. Тя плака и се смя, без да може да му каже нещо.

Няколко дни по-късно Терезе роди момче.

Преди раждането тя се безпокоеше при мисълта, че с грубите си и студени ръце Ане Хамарбьо няма да може да се погрижи достатъчно добре за първата минута от живота на новороденото. Но когато всичко беше извършено толкова бързо и умело, колкото бе възможно, тя благодари на Бога, че една толкова опитна жена като Ане се намери край нея по време на това опасно изпитание.

На капитан Клинге отговори Даг. Благодари му за плановете и му съобщи, че ще бъде добре дошъл в Бьорндал, когато пожелае.

Капитанът пристигна в началото на лятото. С идването му в Бьорндал започна нов живот. Той настоя някои от старите сгради да бъдат разрушени, но Даг се показа неотстъпчив, така че пристрояването беше направено не точно по плановете на капитана.

Новото крило бе изградено източно от стария дом. То беше с големи прозорци и със светли стаи. Отвън не беше намазано с катран, а боядисано и изглеждаше съвсем различно от другите сгради.