Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Идва смъртта!

— Не, не говори така — рече Терезе и очите й се напълниха със сълзи.

— Когато човек не е годен вече за нищо, трябва да си върви! — отсече Ане и замълча.

— Но нали на Коледа се чувствахте много добре?

Не последва никакъв отговор. Ане беше приковала пламналия си поглед в малкия Даг.

— Дайте ми детето — заповяда тя със строгия си и студен глас, — и сложете дърва в огнището!

Изплашена и изненадана, Терезе подаде детето на Ане, която седеше в леглото със събрани под покривката от овчи кожи колене, хвърли няколко цепеници в огнището и седна до леглото. Ане държеше здраво бебето в костеливите си ръце като в клещи и с втренчени като на сокол очи внимателно се взираше в слабото създание. Детето също я гледаше с големите си сини очи и кротуваше. Огнището се разгоря и озари с червената си светлина Ане, чиято сянка се открои върху стената зад леглото в някаква фантастична форма, която наподобяваше странно животно: коленете на Ане и детето представляваха неговия гръб и задница, а тялото и главата на старата жена — неговата шия и глава. Уродливият звяр движеше шия и вдигаше глава според движението на пламъците, ту растеше, ту се смаляваше и сякаш надвисваше над тях като непреодолимо нещастие. Терезе наблюдаваше всичко това с ужас. И изведнъж подскочи, когато чу засилващия се глас на Ане, която продължаваше да се взира в детето, докато му говореше:

— Ти носиш здрава кръв… Другото ще умре… — Гласът й беше глух, а дишането съвсем слабо. Тя въздъхна дълбоко и продължи: — Ти ще живееш… и ония, които ще дойдат след теб… ще се изкачат много високо… докъдето може да стигне човек…

Сякаш черни птици излитаха от устата на Ане и се изгубваха в тъмнината отвъд нея. С полуотворена уста и втренчени очи Терезе слушаше тревожно наведена напред думите на умиращата, която шепнеше глухо и от време на време спираше, за да си поеме дъх:

— Кралят изпадна в безизходност, в голяма опасност… Рицарите му го напуснаха… Някои отидоха в непознати страни… и там станаха водачи… Други избягаха в горите на север… В Бьорндал дойде той сам, кралят — твоят пръв прадядо… и съгради там горе… свой дом. Но ония от Хамарбьо опожариха къщата му… Той и един от синовете му се спасиха от пламъците и студеното оръжие и се скриха в гората… След една година Хамарбьо изгоря до основи и всички негови жители загинаха… Друга къща бе построена на север… която и досега е там…

Терезе гледаше сянката на странния звяр върху стената. Тя не престана да се движи през цялото време. При последната дума Ане изправи гордо глава, после бавно се наведе и застина в надменната поза, която не я напускаше никога. От устата на Ане Хамарбьо не се чу вече звук.

Терезе извика, скочи и изтръгна детето от вкочанените ръце на старицата, която, дори и мъртва, сякаш желаеше да утвърди някакво свое законно владение.

Тя се върна бързо в Бьорндал и въздъхна облекчено, когато се намери между близките си. Противно на обичая, заповяда да запалят две големи свещи в крайната стая и стоя дълго пред тях, като не преставаше да се взира в Малкия Даг, като че ли се боеше да не му се случи нещо лошо. Но детето я гледаше спокойно, незасегнато от чувствата, които вълнуваха майка му.

Когато Даг влезе и я намери пред свещите, веднага разбра какво се бе случило и попита:

— Умря ли?

— Да — отговори Терезе, — но преди да умре, ми каза толкова странни неща, че забравих да й дам лекарството и френския коняк, които й занесох.

— Какви странни неща?

— О, още треперя от несвързаните й думи. Говори нещо за щастливото бъдеще на Малкия Даг, за някои, които щели да умрат, за кръв, за един крал и за неговите рицари…

Даг се усмихна, но в очите му нямаше радост.

— Ане никога не би говорила на жена за тези неща — рече той.

— Но тя говори заради Малкия Даг.

— Значи, останала е докрай вярна на себе си. Сегашните жени тя смяташе недостойни да слушат подобни разкази и въпреки че за теб имаше по-различно мнение, не е пожелала да промени обичая си и е говорила на детето, но за да чуеш ти.

Терезе се почувства горда, като чу това обяснение. Ане все бе намирала за нея по някоя блага дума, но никога не бе проявила към нея, както и към другите, приятелско чувство.

Бе изживяла живота си без чувства и нежности, но в последния си час бе оказала на Терезе най-голямата възможна почит, като я бе предпочела между всички други жени.

— Какво ти разказа? — попита Даг.

Терезе му повтори всички думи, които можа да си спомни, и Даг остана доволен, че Ане не бе казала нещо повече, защото знаеше, че тя се увлича, когато започне да разказва разни диви и кървави истории. Сега само той знаеше нейните стари легенди и разкази, които се отнасяха до най-отдалечени поколения, така че от него зависеше кое от тях да бъде отдадено на забрава и кое да продължи да се предава на бъдещите наследници на Бьорндал.