Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

В месеците между годежа и сватбата Даг се стараеше да сложи всичко в ред имението, но при всяко нещо бе обземан от мисли върху това какво би казал Туре и какво би направил. Струваше му се, че имението му е поверено само за известно време. Да, за него беше някак нереално, че беше единствен собственик на имението, селото и горите.

След женитбата, вече не сам в този свят, той се почувства възмъжал, но продължаваше да му се струва, че духовете на неговите близки, които бяха водили дълга и жестока битка, за да отвоюват, издигнат и запазят всичко онова, което той сега владееше, продължаваха да витаят около него. Точно заради това той не можеше и да си помисли да посегне на старите сгради и на всичко, което се намираше в тях.

Женитбата и въобще съжителството му с двете сестри, които заживяха под един покрив с него, му помогна да спази обета, даден пред Бога, да не отмъщава и да остави Нему грижата за това. Но закаленият през вековете боен дух, който Даг беше наследил от предците си и носеше в кръвта си, не можеше да бъде обуздан в рамките на един човешки живот. Той все намираше начин да се прояви, както това бе станало при надбягването по пътя за църквата на Коледа. Преди това той си беше помислил, че е готов да се подчини на волята на Всевишния, но се убеди, че едно обещание, едно мъдро решение, взето през нощта, не беше достатъчно да покори завинаги духа на дедите. И Даг едва ли щеше да устоява на този дух и на съблазънта да се отдаде с наслада на отмъстителни мисли, ако не намираше друг отдушник.

Книжата за разпределяне на наследството между Терезе и Дортея бяха пристигнали в Бьорндал за преглед и подпис. Даг действаше от името на сестрите. Потрябваха много пари. Според книжата на Ходлер много от богатствата, които трябваше да бъдат поделени между двете сестри, представляваха дялова собственост и трябваше да бъдат доизкупени. Даг трябваше да наеме адвокат в града, който да защитава интересите на сестрите и да извърши подялбата. Той беше скътал много талери в един сандък с обков, който държеше в мазето и който му даваше представа за силата, която управлява света. Вниманието му към Дортея относно стаята й и позволението му Терезе да се разпорежда с новопостроеното крило на къщата както намери за добре, може би бяха във връзка с парите, които му бяха дали сестрите.

Те никога не научиха, че бяха донесли в Бьорндал една опасна отрова — отровата на парите. Даг беше достатъчно богат и преди женитбата си и разполагаше с достатъчно пари, за да посреща нуждите на имението, селото и горското предприятие, които имаха голяма стойност. Парите на Холдер бяха в повече и следователно бяха една опасност.

Първият син на Терезе беше на три години, когато се роди второ дете. То беше също момче и отново Ане Хамарбьо помогна при раждането му. Първото беше кръстено Туре — с името на покойния брат на Даг, а второто получи името на баща си. По случай кръщавката му беше устроено празненство, което продължи три дни. И въпреки студената зима, в Бьорндал дойдоха гости от много места. Дълго след това се разказваше за огромния брой свещи, които бяха изгорели в Бьорндал тогава. Селяните не се уморяваха да гледат светналите прозорци на имението.

Скоро след това Терезе получи вест от Хамарбьо. Молеха я да отиде заедно с втория си син да види Старата Ане, която лежеше болна от известно време. Терезе отиде веднага.

В Хамарбьо я въведоха в стаята с огнището, където дотогава не беше влизала. Помещението нямаше прозорци и бе слабо осветено от пламъка на огнището. Във въздуха се носеше горчиво-кисел мирис на изгорели треви. Вратата се затвори след Терезе, която изпита известно безпокойство, когато се намери сама в тъмната стая. Чу дълбока дрезгава въздишка съвсем близо до себе си и едва не изтърва детето, което държеше в ръце. Очите й свикнаха с тъмнината и тя се огледа тревожно. В ъгъла, от другата страна на огнището, съзря старата Ане, която лежеше на едно късо легло според стария обичай. Очите й, в които се отразяваше пламъкът на огнището, светеха в тъмнината. Беше забрадена с добре изгладена кърпа. Изкривените й пръсти се бяха впили в леглото като ноктите на хищна птица, а устата й напомняше зашита цепнатина с много гънки. Носът й стърчеше като нож, а брадата й беше издадена като лунен рог.

— Добър ден, Ане — поздрави я все още доста изплашената Терезе и се приближи бавно до леглото. — Съобщиха ми, че искаш да ме видиш.

Ане пак въздъхна дълбоко, за да си поеме дъх и извика: