Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

— Всичко това може да се промени. Ще помисля и ще кажа каквото трябва на Туре.

Даг често се сещаше за предсказанието на Ане Хамарбьо. Ако действително Туре трябваше да напусне скоро този свят, той желаеше последните дни на сина му да бъдат щастливи и леки, но все пак тази проява никак не му харесваше.

На другия ден изпрати да повикат Туре и му разказа онова, което бе чул. Момчето се изчерви и не знаеше какво да отговори. То уважаваше баща си като най-съвършеното същество в света и му се струваше ужасно, че той беше разбрал за неприличното му поведение.

— Не трябва да правиш това, Туре. Ти си още малък, но по-късно от постъпките ти може да произлезе голямо зло.

Само това каза Даг на сина си. Повече не се заговори в имението по тази тема.

Вторият син, Даг, приличаше в много отношения на баща си. Походката, движенията и обноските му бяха като неговите, само че по-фини и по-освободени. По решителност и смелост не отстъпваше на баща си.

Често предизвикваше тревога у родителите си, защото отиваше далече в горите и биваше принуден да нощува там поради невъзможност да се прибере по светло. Беше страстен ловец и никога не се връщаше без улов в чантата си. Веднъж, когато беше на четиринадесет години, не се върна у дома три денонощия и когато се прибра най-после, на гърба си носеше прясно одраната кожа на една мечка. Стария Даг — така го наричаха сега в имението — се изпълни с такава гордост, че очите му неволно се насълзиха. Изпита възторжена радост при мисълта, че кръвта на дедите му тече и във вените на неговия син така буйно, че нищо не може да го спре! Отначало го укори, че се е захванал сам с подобна опасна работа и строго го смъмри, задето бе хвърлил майка си и него в ужасно безпокойство.

Докато баща му го мъмреше, момчето бе хвърлило одраната кожа зад себе си и гледаше със сведен към земята поглед, въртейки в ръце пушката си. Но когато Стария Даг му заповяда да разкаже най-подробно как е убил мечокът, Младия Даг вдигна глава и като изгледа баща си право в очите, рече:

— Дядо ми не ходеше ли сам за мечки?

— Да-а-а — отвърна Стария Даг, развеселен от младежката дързост на сина си, — но той не беше бебе, когато ходеше на лов за мечки.

И момчето разказа за своя лов. Попаднал на мечи следи близо до езерото Рьойсла и започнал да следи хищника почти без сън и без храна, денем и нощем, докато нанесе смъртоносния удар.

И Стария Даг бе убил първата си мечка на шестнадесет години, а после бе убил общо седем и затова можеше да си представи пътуването на момчето по хребетите на планината, по височините и в горите.

Каза на момчето:

— Върви сега да се измиеш и потърси нещо за ядене в кухнята.

Даг разказа на Терезе за дръзкия подвиг на сина им и докато тя слушаше, обзе я смесено чувство на гняв и тревога, но още повече на гордост.

Наложи се момчето да обещае, че няма да прекарва нощта в гората и да не ходи на лов за мечки, преди да порасне достатъчно.

Стария Даг ходеше все по-рядко в гората и скоро съвсем престана. За сметка на това зачестиха пътуванията му в града и обиколките му из съседните райони. Парите имат власт върху този, който ги притежава, и понякога под тяхното въздействие може да пропадне и душата, ако не бъде предпазена.

Адвокатът бе посъветвал Даг да изтегли полека-лека капиталите, които имаше в къщата Холдер, и да ги вложи, като наеме съседни имения. Той виждаше, че Даг е отлично запознат със стопанските дейности и му обясни, че като вложи парите си в обработката на земи, ще може да ги управлява най-ефективно. Даг почувства истинността на този съвет. Братовчедът Холдер, който бе схванал намерението на Даг, му намекна, че адвокатите не са ангели и че човек трябва да се пази от тях. Даг отговори със скептична усмивка, че ангели няма никъде на земята.

Имаше вложени значителни капитали във фирмата Холдер, но по-голямата част от неговото състояние беше в акции и ипотеки из целия район наоколо, включително и в селото в равнината.

Неговият бистър и прозорлив ум му бе помогнал да усвои бързо уменията на първокласен банкер. От общуването си с адвоката бе разбрал, че за да работи успешно с пари, човек трябва да бъде твърд, неотстъпчив. И понеже родът, от който произхождаше, никога не бе проявявал снизходителност, Даг беше неумолим към длъжниците си, пред които настояваше, без да слуша възраженията им, че законът трябва да бъде спазен.

През годините, които последваха, ужас изпълни стопаните на чифлици, които се намираха в близост до мрачното имение Бьорндал.