Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Стария Даг дойде в двора на Бьорндал, след като се бе върнал от пасбищата и горите. Вече не вървеше с такива широки крачки, както през по-младите си години, но въпреки това бе запазил нещо от старата си крачка на ловец. Освен това бе ходил толкова далеч, че наистина се бе по-раздвижил, защото в неговата походка се усещаше нещо от старите лекота и размах. Ботушите му бяха влажни и кални догоре — вероятно бе вървял напряко през полята.

Главата му не беше сведена, както беше обикновено напоследък, държеше шапката в ръката си. Лицето му сякаш се надигаше от пролетния въздух, сребърнобялата коса се люшкаше на вълни над челото и слепоочието му, както прави обикновено всяка непокорна коса, когато човек се е разгорещил от тичане.

Почти в средата на двора, но все още на място, откъдето човек може да надникне през дворната порта към обградения с дървета път, Стария Даг изведнъж обърна глава. Слухът му беше още остър. Бе дочул тропот от копита и наистина види Аделхайд да се задава по пътя, с наведена глава като от дълбоки мисли. Той не спря, нито пък отиде да я посрещне, както често правеше друг път. Напротив. Продължи бързо пътя си и като влезе вкъщи, не закачи горните си дрехи на закачалката в преддверието, нито пък седна, за да събуе ботушите си, както имаше привичка да прави. Не, той толкова много бързаше, че забрави да закачи дори шапката си там. Изцапа с мръсните си ботуши белия измит под в преддверието, влезе в спалнята си, сложи резето и застана, сякаш се вслушваше в нещо. Дишаше тежко заради бързането си.

Спалнята отдавна не изглеждаше такава, каквато бе по времето на Терезе. Наистина — тук още беше голямото легло с многото резба и плътния балдахин, а също и скринът и тежката, обкована с желязо, ракла, в която бяха заключени сребърните вещи. Но до прозореца се бе появила сега една маса с дебела Библия и други книги върху нея, както и един от големите, здрави столове, които някога Йорн Мангфолди бе направил и украсил с резба, сега беше до масата.

Постепенно през тази зима Стария Даг бе привикнал да става късно сутрин, защото бе стоял тук, чел и мислил до късно през нощта.

Навремето беше безмилостен човек, готов на всичко за богатство и благополучие.

Смърт и самота го бяха измъчвали, но беше срещнал и добри човешки думи и примери по пътя си. Бе станал разумен човек с интелект и способности. Да, беше влизал в много борби, за да стане като добрите хора, които смъртта му бе отнела.

Но само една дума на свещеника му бе показала, че това не е пътят.

Именно затова миналата есен той бе избягнал в гората, далеч от всички човешки стъпки и глъчка, както и в най-тягостните моменти от младостта си — да потърси покой за мислите си.

Аделхайд бе дошла при него и го бе върнала у дома. Бе говорил с нея на път за вкъщи през гората — бе излял всичките си мисли пред нея. Тя му бе дала Библията на дядо си — епископа, заедно с всичките му записки и го бе помолила да прочете това, което епископът бе написал за всички хора на първия лист от Библията си. Онова, което прочете, беше като стихове от псалм:

Стария Даг бе мислил върху написаното, беше се молил през есента и зимата, след като с цялата си искреност и силна воля бе чел Библията на епископа, както и написаното от ръката му, а всяка вечер сядаше с Аделхайд край камината в залата, за да обсъждат думи и мисли, породили се от това.

Стария Даг седна на стола. Но не за да чете някоя от молитвените книги. Само събу ботушите си, после отново стана, закачи връхната си дреха на една кука и остана да стои насред стаята така, както си беше — по ръкави и презрамки. Погледът му се плъзгаше между книгите на масата. Отдавна вече не бе чел от тях, но се боеше да признае това пред Аделхайд и да й ги върне. Така те останаха да лежат тук и той бе принуден да отива за вечерните им разговори със своя неизменно един и същ кръг от мисли.

Аделхайд се качи в Стаята на госпожицата.

Изтощена от силния пролетен въздух, тя отвори стъклената врата към терасата и се отпусна в голямото кресло. Струваше й се, че бе изразходвала и последната капка от силата си, за да седи изправена на коня и да се върне вкъщи.