Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Когато тази мисъл му хрумна, двамата вече не бяха лице в лице. В противен случай щеше да потъне в земята от срам.

Даг имаше полза от това, което беше научил в града.

Направи търговски тефтери, в които започна да записва сметките и да организира по нов начин делата на имението.

Всичко в околността беше владение на Бьорндал. Къщи, колиби и стопанства в селото и в горите принадлежеше на Стария Бьорндал.

И до днес всеки стопанин беше отговорен за имота, който беше наел, като загубите се поделяха между него и Стария Бьорндал.

От стари времена пришълци ходеха из селото, колибите и стопанствата, за да изкупуват от селяните кожите на разни животни или други неща, които произвеждаха. Онова, което селяните получаваха в замяна, беше нищожно, затова живееха бедно.

Но вече всичко, което ставаше за продажба, отиваше в господарското имение и там всеки стопанин получаваше равностойността на внесеното от него в зърнени или други храни. В подходящото за това време всички събрани стоки биваха изпращани в града и продавани там.

В резултат на въведената нова практика селяните от Бьорндал станаха много по-дейни. Ловяха дивеч и риба повече, отколкото им беше необходимо за изхранване, и излишъка продаваха. Увеличиха нивите си за лен. Старите жени предяха и тъчаха повече, отколкото беше необходимо за семействата. Умножиха стадата си, чиято вълна се продаваше на по-висока цена. Момчетата, които преди скитаха, без да вършат нещо, искаха от Даг разрешение да секат дървен материал. Той им помагаше със сечива и с коне за превоз. Полека-лека обработваемата площ се разшири и разцветът на селото и на имението беше забележим. Така, благодарение на новите методи на управление на стопанството, които Даг наложи, всичко процъфтяваше по-бързо, отколкото се очакваше.

Каруците на хората от север все по-често се появяваха по пътищата към града. По тях препускаха ту черните буйни коне на Бьорндал, ту дорестите коне на Хамарбьо — стопаните от Хамарбьо се ползваха с доверието на Туре и Даг и често отиваха вместо тях в града, когато те бяха заети.

По пътищата на имението или по пътищата, които минаваха покрай една съседна гора, черните коне на Бьорндал се носеха равно, но щом наближаваха селото в равнината, изведнъж запрепускваха бясно, като че ли минаваха през опасно място.

Същата есен бе направен нов широк път през селото в равнината, който започваше от алеята на имението Боргланд и свършваше до гората на север. Беше построен от могъщите господари на имението, които се страхуваха, че возилата им може да се блъснат и преобърнат заради бясно каращите каруци на хората от север. В Бьорндал им хареса новият път, защото им спестяваше обикалянето през прохода Йомфрудал.

Малко по малко в гъстите гори започнаха да навлизат все повече дървари и някогашната дълбока тишина бе нарушена от глухите удари на секирите върху дънерите на дърветата и от прашенето на падащите клони. Отсечените дървени трупи не бяха предназначени за строителство и отопление. Спускаха ги по реката, която извираше от високите планини на север, имаше страшни бързеи до Бьорндал и след това се устремяваше на изток, през проходи и гори, за да се влее в голямата река и така да стигне до други страни и народи. По този начин отсечените в горите на Бьорндал огромни дървета стигаха до света.

Тази дейност протичаше съобразно нарежданията на едрия търговец Холдер, който имаше грижата за всички сделки. На Даг се наложи да се заеме само с дърводобива, а брат му се занимаваше с работата на имението — със земеделието и животновъдството. Туре се беше опитал да се противопостави на новите начинания, но когато започна тяхното осъществяване, работеше неуморно от сутрин до вечер. Изорани и засети ниви се простираха сега там, където по-рано имаше само поляни, а нови места за паша бяха създадени там, където имаше горски масиви. На гората й бе съдено да отстъпи пред ралото, но и отвоюваните и разработени земи изглеждаха твърде малко в сравнение с безкрайните гори на север.

Даг беше извън къщи през по-голямата част от времето. През есента и зимата надзираваше сечта и товаренето на дървения материал. В останалото време ходеше на лов. Туре се справяше сам с управлението на имението. Даг го беше научил как да води търговските тефтери, а бдителният му поглед не изпускаше нищо и той вършеше необходимото.

Години наред изминаха в спокойствие и напредък. Богатството и могъществото на Бьорндал растяха непрекъснато.