Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Очите на Туре грейнаха, когато разбра, че Даг не му се сърди и че планира да се върне. Ето защо прие желанието на брат си.

Туре се включи с много грижа и старание в приготовленията по заминаването на Даг.

Пътуването беше много важно — Даг щеше да отсъства дълго и за Туре нищо не беше достатъчно хубаво и добре приготвено за брат му.

Даде нареждане да стъкмят конете и шейната като за празник и следеше лично приготовленията. Когато всичко беше готово, подаде на Даг кесия с талери 2 2 Талер — Сребърна монета, в обръщение между XVI и XIX век в различни страни на Европа. — Б.пр. , с които можеше да отиде чак до Лондон, което накара Даг да избухне в смях; толкова весело не беше се смял от Коледа.

Туре също се засмя; вярваше, че е добре човек да има пари, когато ще бъде сам толкова дълго време. Образованието струваше скъпо, трябваше да се плаща за книги, а трябваше да се купи и какво ли не друго.

Наистина, имаха пари у търговеца Холдер в града, но те носеха лихви и не биваше да си пипат.

Накрая решиха Даг да вземе всичките пари със себе си, а ако все пак му остане нещо, да ги даде у Холдер.

Такива бяха Туре и Даг — добри приятели във всичко.

След пролетната оран Даг се прибра от града. Мъдрият му ум беше видял и научил много неща.

Туре забеляза, че у Даг нещо се е променило, видя нещо непознато у него. Фини и добре скроени дрехи, също и някоя непозната дума от време на време, която той използваше. На третия ден от завръщането си Даг облече старите си дрехи за лов и отиде в гората.

В града имаше странни звуци. Трополене по уличния паваж, ек надалеч по каменните улици и глъч на много хора. Тропотът от колела звучеше различно по родните пътища, хората тук се движеха по-спокойно, а глъч от множество беше рядкост в Бьорндал. В града постоянно беше шумно. У дома беше различно — най-вече в гората, с нейните звуци. Целият градски шум го беше оглушил, но сега влезе в гората и това отново пробуди сетивата му. Чуваше ясно и най-слабия звук — дъха на северния вятър в боровите клонки, падането на шишарка, чуруликането на птици, ромоленето на потока и звука от водопада. Всичко беше толкова тихо и ясно, че можеше да чуе ударите на сърцето си, което биеше в гърдите му. Тук отново се чувстваше като у дома си и се закле никога да не пътува далеч от тук.

Вечерта, след като се върна от разходката си в гората, той си поговори с Туре, седнали край огъня в залата с по чаша силно питие в ръка. След завръщането на Даг двамата си бяха казали само по няколко думи, защото си бяха мълчаливи по природа. Даг разказа за хората, с които се бе опознал в града, а след това и за новите неща, които беше научил. Туре се увлече от непринудения, жив и образен разказ на брат си; слушаше с голямо внимание думите му, които понякога трудно разбираше, защото градските бит и привички му бяха непознати.

Беше късно посред нощ, когато Даг вече бе разказал всичко. Не, имаше една случка, която беше пропуснал съзнателно. Бе извършил една глупост в града, която още не можеше да си прости.

Една вечер се беше запознал случайно с някакъв морски капитан, който имаше стара златна брошка, купена в Холандия. Сега спешно му се налагало да я продаде. Беше толкова настоятелен, че Даг я купи, но почти веднага се разкая, защото даде за нея значителна сума. За какво му беше тази игла? И се замисли как ще я покаже на брат си и ще си признае, че е дал за подобна ненужна вещ толкова пари.

След като това се беше случило, го поканиха на гости в къщата на един от най-богатите търговци, докато е в града, и ден преди да се върне у дома Даг отиде у тях. По-малката дъщеря на семейството, Терезе, беше много дружелюбна към него и при тази последна среща се държа особено ласкаво, смееше се и се шегуваше през цялата вечер. Вниманието й трогна Даг и той й подари брошката в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.

— Това е прекрасна брошка — рече тя, — но е прекалено скъпа, за да я подарявате.

И тя му я върна, но той сложи брошката на масата и започна да я убеждава, че трябва да я приеме, повтори, че изпитва към нея голяма благодарност за гостоприемството й и че брошката е малък подарък, който не бива да я кара мисли, че с нещо я задължава. Да, тя прие брошката и го изгледа със странен поглед.

Да, госпожица Терезе се държеше твърде странно. Не беше ли прието да се подарява брошка на такава красива дама? Вероятно беше извършил нещо нередно, но не знаеше какво.

Изведнъж лицето му се изчерви. Може би госпожицата си е помислила, че има някакви намерения към нея? Сега може би му се надсмиваше, че е дръзнал да се прицели толкова високо.