Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Отмъщението имаше дълбоки корени в мъжете от рода Бьорндал и Туре беше истински потомък на своя род. Смяташе, че Даг бе извършил голям подвиг, като беше натупал онези лоши и нагли селяни. С кръв беше постигнал мъст. Туре излезе от залата с топли чувства към брат си. Но Даг не усещаше удовлетворение. Желанието за мъст бе заменено от по-разумни разсъждения и тази нощ той бе завладян от по-различни мисли.

Долу, в селото в равнината, се понесоха различни слухове за това, което се бе случило в Бьоле. Чужденецът и другият мъж, когото Даг бе тръшнал на земята, бяха отнесени и сложени на легло, без да дойдат в съзнание. На следващия ден чужденецът дойде на себе си, но челюстта и окото му бяха така ударени, че не можеше да стане от леглото. Положението на другия беше по-опасно, защото гръбначният му стълб беше счупен и му се наложи месеци наред да лежи неподвижно и да се бори със смъртта.

Разнесе се слух, че в онази нощ Даг е използвал нож, че е закоравял убиец, когото е опасно да срещнеш на пътя си. Старецът от Бьоле, единственият възрастен човек, който бе присъствал на празника и бе видял сбиването докрай, говореше, че Даг не е имал нож и че се е държал като най-смелия млад човек, когото е виждал в живота си. Но много по-бързо се разпространиха и намериха почва слуховете, които се шепнеха тайно вечер от отровени от омраза хора.

Така общото убеждение беше, че Даг е използвал нож, послужил си е с магия и е сключил договор със сатаната, защото никога един християнин не би могъл да победи сам толкова противници наведнъж.

Двадесет дни след Коледа в Бьорндал пристигна ленсманът 1 1 Полицейски началник, блюстител на реда, скандинавското съответствие на шериф. — Б.пр. на кон заедно с помощник и белезници, но двамата трябваше да се върнат обратно с празни ръце. Даг беше в гората, а ленсманът се позова на слуховете, които се ширеха в селото в равнината, и направи грешка да спомене, че Даг е използвал нож. Това бе посрещнато с такъв гняв от Туре, че ленсманът и помощникът побързаха да си тръгнат, щастливи, че все пак са се отървали.

Човекът, когото Даг бе тръшнал на земята, оживя, затова повече не можеше да се говори за убийство, но в селото в равнината не преставаха да говорят, че Бьорндал са по-лоши от убийци. Били готови да се опълчат на краля, на всякаква власт, дори и на Бог.

Даг получи от инцидента на празника в Бьоле незаличими следи в душата си. Бяха му нанесени два белега за цял живот: единият — върху челото, от ножа, другият — в съзнанието му.

Първоначално той се страхуваше да не би човекът да умре, както мислеха мнозина и затова нямаше желание да вижда никого. Мислеше си, че тогава хората наистина ще имат правото да го нарекат убиец, и това му беше непоносимо. Когато научи, че здравето на мъжа се е подобрило, той беше толкова щастлив, колкото никога досега в живота си. Тъмните облаци, надвиснали над него след посещението на ленсмана, се разсеяха и се отвори нова страница в живота му.

Един ден той си сложи ските и изчезна за дълго време в гората.

Напоследък се бяха появили кръвожадни вълци в горите на Бьорндал и затова никой не се осмеляваше да поеме далеч от вкъщи по затрупаните със сняг горски пътища. Даг беше от друго тесто човек. Сам се смяташе за най-опасния гост в гъстата гора. Вместо с пушка, която трябваше да зарежда, той предпочиташе да си служи с майсторски изкована брадва, защото в неговите ръце тя се превръщаше в най-сигурното и унищожаващо всичко оръжие. Бе присъствал лично при изковаването на тази брадва, защото искаше да му е по мярка като размер и тегло. После поработи допълнително по нея, като я изпили, наостри и излъска както желаеше. За образци му послужиха няколко стари бойни секири, останали от най-древни времена и наследени от прадедите Бьорндал. Сега те отдавна висяха, окачени по стените на голямата зала, с почерняла кръв както по стоманата, така и по дръжките.

Но не само брадвата беше нещо важно за безопасността му в гората. Ските — също. Беше си направил сам ски — къси и леки, приспособени за плавно плъзгане между дърветата, удобни за преминаване през пресечени от скали и потоци местности. Нямаше друг по-ловък и опитен скиор от Даг.

По-бърз е от птиците в небето, така казваха за него хората, които бяха го виждали.

Този ден той се изкачи на връх Елгколен. Даг се подпря на едната щека, свали дебелата си кожена шапка и леденият вятър заигра в косите му, които късните косо падащи слънчеви лъчи правеха да изглеждат като от злато. Слепоочията му пулсираха под лентата, обхващаща челото и ушите му, дъхът му се превръщаше в бяло облаче от скреж.