Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Сватбата направиха на Коледа и след това имаше голямо тържество. И Даг беше поканен да отиде от Бьорндал в Бьоле, защото младоженката искаше на празненството в нейна чест да присъства и някой от роднините й от север.

Това беше първият път, когато някой от Бьорндал получаваше покана да гостува в някое от стопанствата в селото в равнината, но Даг изобщо не можеше да предположи колко много ще съжалява за това, че е отишъл…

Всички знатни хора от селото в равнината дойдоха на празненството в Бьоле. Нямаше ги само най-възрастните, бяха само младите, с танци и цигулари.

Имаше в изобилие за ядене и пиене, както подобава на празнуване по Коледа, така че, когато дойде време за танците, много от младежите вече бяха на градус. Всъщност те не бяха преставали да пият даже по време на танците.

Беше вече нощ, когато се случи това, за което Даг щеше да съжалява.

Никога преди сватбата в Истад той не беше танцувал, но това не го притесни да опита. Откри, че може да танцува хубаво, разчитайки на вроденото си чувство за ритъм и на своята пластичност.

До това заключение стигна на празненството в Бьоле, танцуваше много и скоро се очерта като един от най-добрите танцьори. Привлече вниманието на младите девойки и те често-често танцуваха с човека от горите на север. С грейнали лица, момичетата бързо скокваха, когато Даг отиваше да ги покани, или гледаха с едва прикрито съжаление, когато танцуваше с други.

Така Даг отиде до една девойка, която седеше до годеника си, и я покани да танцуват. Тя вече бе играла с Даг, но сега му отказа, защото годеникът й бе забранил да танцува с него. Седналите наблизо младежи видяха как момичето отхвърли поканата на Даг и започнаха да се присмиват. Един от тях подметна, че момичетата искат партньори в танца, които могат да стоят здраво на краката си.

Даг веднага се досети, че това, което подхвърлиха, се отнасяше за брат му по време на собствената му сватба. Туре не беше добър танцьор и бе твърде скован и несръчен и танците в Истад.

Шегата беше чута и повторена от други, след което мнозина започнаха да се смеят и Даг разбра, че дълго са говорили и са се подигравали с брат му.

Никога той не се бе ядосвал толкова много. Не толкова заради себе си, а заради това, че цяла година се бяха подигравали с непохватността на брат му.

Заби стоманен поглед в очите на младежа, който се бе обадил пръв, и му каза с гневно разтреперан глас, че кривокраките нямат думата в подобни случаи.

Никой от седящите наблизо не се обади. Много години мече бяха слушали за необикновената сила и жестокост на жителите на горите. Бликналият гняв у Даг сериозно ги изплаши и прогони у тях всякакво желание да се месят.

До младежа, който се беше обадил пръв, седеше мъж от далечен край, също поканен на сватбата.

Беше едър и здрав, с широки рамене, внушителен гръден кош и огромни крайници. Надигна се важно от мястото си и с груб тон нареди на Даг да се маха, ако не иска да пострада тежко и непоправимо.

Даг отговори дръзко, че той сам ще реши кога е най-удобно да си тръгне.

Беше вече твърде късно, инцидентът, за който впоследствие Даг щеше да съжалява толкова много, стана непредотвратим.

Вероятно странникът имаше навик да заповядва и да му се подчиняват, защото кръв нахлу в лицето му. Той бързо извади от джоба си един ковашки чук, с който замахна срещу Даг така силно, че би убил бик. Но Даг беше бърз и гъвкав като котка. Той отскочи, избягна удара, изправи се и връхлетя на свой ред.

При шума от свадата всички станаха и благоразумно образуваха широк кръг около двамата мъже. Ето че за пръв път им се удаваше случай да преценят нагледно бойните умения на рода Бьорндал, на тези мъже, за които се носеха легенди, че носят борбеността в кръвта си, че са готови да се бият за живота и имота си срещу всички — срещу природните стихии, зверовете и хората, и които бяха наследили от много поколения свои предци способността да преценяват точно опасността, да взимат бързи решения и да ги изпълняват светкавично.

Даг Бьорндал беше от същата порода мъже. С цялата мощ на своите стоманени мускули и с резкия замах на дългата си ръка той нанесе в челюстта на чужденеца един толкова бърз и силен удар, че великанът се залюля и падна на пода. Той бързо се изправи, но едва стъпил на краката си, получи втори още по-страшен удар, който го просна на земята, където остана неподвижен.

Никой от присъстващите не каза дума, докато траеше боят, но когато странникът се строполи на пода и Даг тръгна към изхода, настъпи голяма бъркотия.