Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Погледът му беше зареян високо над горите, към огненочервения и замъглен от наситения с ледени частици въздух слънчев диск, слязъл до хоризонта. Гледаше тази красота, но не я виждаше, обхванат от тягостни мисли.

Да допусне да се озове толкова близо до това страшно нещо, убийството. Почти да се сдобие с името убиец и полицейски белезници. От сега нататък трябваше да следи строго за постъпките си, да се научи да се самоконтролира. Трябваше да благодари на Бог, който го беше спасил от позора и който не беше позволил да се случи най-лошото, само защото Даг беше удрял жестоко и безпаметно хора, без да мисли за последствията. Не, никога вече нямаше да допусне да се самозабравя от гняв. И все пак, колко подли и низки бяха тези от равнината. Сцените от онази страшна нощ отново се появиха с всички подробности пред него.

Досещаше се за долните клевети, които се разпространяваха за Бьорндал, но те му се виждаха несъразмерно, недостатъчно значимо основание за разразилата се онази нощ агресия, съпроводена с крясъци, обиди, вадене на ножове, развихрила се към него демонична омраза.

Не можеше да се примири с мисълта, че омразата на онези хора се бе изляла с такава сила върху него, който не бе им сторил зло. И красивото му и чисто лице с горди и благородни черти, в чиито очи обикновено играеше жив, весел пламък, днес беше помрачено от горчилка и гняв.

Дори бяха понечили да го унищожат завинаги, бяха убедили представителя на властта, че той е истински престъпник, който трябва да бъде окован и откаран с белезници. Не, не, занапред няма да отвръща с физическа разправа, нито ще ги мрази и преследва по един или друг начин. Не, те бяха твърде слаби физически, очите им се подуваха, челюстите им се чупеха, телата им се осакатяваха. Не бяха достойни противници в подобни битки.

Гъвкавата му и стройна фигура се изправи на върха, а разведреният му поглед се спря на червения слънчев диск.

Завистта.

Да, само и единствено завистта беше тази, която подхранваше враждебността към него и семейството му. Завистта заради тяхното добре уредено имение и заради техните каруци с великолепни коне, заради успешната им търговия в големия град. Да, те бяха бесни от завист, защото виждаха как расте богатството и силата на тези жители на планините, които в тяхното високомерно съзнание бяха осъдени да живеят бедно и като полудиваци.

Да, за жителите на равнината единствено богатствата и земите имаха значение. Те се гордееха със своите ниви, със своя добитък, със сребърните монети, които трупаха и кътаха в железни сандъци. Смятаха се по-издигнати и заради белия хляб, който ядяха, заради крехкото и вкусно месо, заради хубавото масло и презираха планинските жители, които често се принуждаваха да мелят житото смесено с дървесни кори, да ядат жилаво месо и да слагат на трапезата си масло само в празнични дни. Сега той си даде сметка колко зла и низка трябва да е природата на тези хора, които можеха да ги намразят само заради това, че са се избавили от бедността и са заживели като тях, а дори и по-добре.

Имаше само един начин да им отмъсти. Не като показва физическото си надмощие, а като съсредоточи ум и сили, и да тласне още по-напред благосъстоянието на Бьорндал, докато ония от селото в равнината пукнат от завист, отронени от собствената си жлъч.

Взел твърдо решение да поправи грешката си, Даг пъхна шапката в един от джобовете си, стегна здраво брадвата на колана си, пооправи лентата на челото си и се спусна по склона към Бьорндал.

Каквито и да са, както и пред когото и да са изречени, думите имат криле. Понякога стигат бързо, но в някои случаи прелитат дълго между хората, докато стигнат до този, когото са предназначени да наранят.

Слуховете, които последваха след посещението на ленсмана, тръгнаха от селото в равнината, минаха през Хамарбьо и стигнаха до Бьорндал.

В това положение Даг завари Туре, когато се върна от разходката си в гората.

Туре беше силно разгневен.

— Веднага се качваме в шейната и слизаме в селото в равнината — рече Туре с разтреперан глас.

— Какво ще правим там? — попита Даг, макар че веднага се сети какво имаше предвид брат му.

Туре го изгледа мрачно.

— Каква работа ли? — рече той. — Ще тръгнем от стопанство в стопанство и ще бъхтим тези кучета до умирачка. Какво ще кажеш?

— Мисля, че е по-добре да не го правим — разсъди трезво Даг.

— Да не го правим? — изкрещя силно Туре. — Можем ли да се спасим от злобата и проклетията им, ако си седим у дома край огъня?