Трюгве Гюлбрансен - Трилогия Бьорндал

Даг усети накъде отиват нещата. Познаваше отлично брат си и знаеше, че науми ли си нещо, Туре не променя решенията си. Сега беше излязъл от кожата си и беше готов да препусне веднага към селото в равнината и люто да се развилнее. Затова Даг веднага трябваше да намери някакви убедителни доводи, с които да го възпре.

— Ти забравяш — рече му той с възможно най-спокоен тон, — че онова, което наричаш клевета, поне засега е близо до истината.

— Убиец ли е един човек, предизвикан умишлено и принуден да се брани срещу една глутница, по-свирепа и от вълци? — запита гневно Туре. — Бунтовник ли е той, защото казва истината на един чиновник, желаещ само заради махленски приказки да вкара в затвора невинен човек?

Даг помисли малко върху отговора, който трябваше да даде.

— Това, което казваш, е вярно, но аз не гледам на него по същия начин. През онази нощ аз държах живота на един човек в ръцете си. Ако го бях убил и ленсманът дойдеше да ме отведе, вярваш ли, че щях да подам кротко ръце, за да ми сложи белезниците и след това да го последвам? Не, Туре, никога! Тогава щях да бъда онова, което ни обвиняват, че съм: убиец, бунтовник против всички власти, дори против краля, защото щях да избягам надалеч през гората, в непроходими места, където никой няма да се осмели да ме преследва. — Даг стана и продължи с блеснал поглед: — Бяхме твърде близо до една голяма беда и сега трябва да бъдем разумни в контактите си с другите. Трябва да помним, че враждебността на жителите на селото в равнината е причина за този злощастен инцидент и че враждебността е следствие от завистта им. Да, те ни завиждат и ни мразят, защото ние не сме такива, каквито са обикновено жителите на гората — необразовани, плашливи, смирени. Разсъждавах върху това, докато се разхождах днес сам в планината и стигнах до решение. Да, Туре, ние ще се справим с тази вражда, колкото и дълбока да е тя, но това не може да стане веднага. Ако имаме търпение, ще постигнем успех.

Туре се изненада, когато чу, че брат му бе мислил дълго и сериозно по този въпрос. Но беше истина, че много често тъкмо Даг намираше най-добрия и разумен изход от проблемите, които срещаха. Затова го остави да се доизкаже.

— Ще им докажем — продължи Даг, — че имаме право да живеем както решим и че знаем как да успяваме. Ще увеличим нивите си, ще изкореним още от горите, за да създадем нови пасбища, ще умножим добитъка. Няма да се задоволяваме само с това, което са ни оставили предците ни, ще докажем с делата си, че сме просветени хора, можещи, успяващи. Има много по-достойни занимания за човека от това да бие и да осакатява слабите и после да бяга в горите, за да се укрива от властите. Най-силното оръжие, с което можем да уязвим враговете, завистниците си, ще бъде разрастването на имението ни — умножаването на земите и добитъка, бързото и сигурно увеличаване на благосъстоянието на нашия род.

Туре не изглеждаше напълно съгласен, когато Даг приключи.

— Виждаш по-далеч от останалите — рече той, — но няма да е лесно да увеличим земите си. Прадедите ни са се трудили дълго и упорито, за да ги направят плодородни, каквито са днес, а и не може да се каже, че имението ни е малко.

Даг знаеше, че Туре не обича промените, че посреща с недоверие всяко ново начинание. Но той бе размишлявал дълго върху своя план и беше твърдо решен да го осъществи. Затова, без да се съобразява с възраженията на брат си, му съобщи:

— Утре заминавам.

— Какво? — вдигна вежди Туре. — Какво означава това? Какво искаш да кажеш?

— Ами отивам в града… и там ще остана.

Туре хвърли изучаващ поглед на брат си, обзет от внезапно безпокойство. Дали Даг не се бе засегнал от нещо в разговора им? Дали не беше се разсърдил, че Туре не бе одобрил плана му? Да отиде да живее в града — това означаваше да се разделят! Не, това не бива, не е възможно, помисли Туре. Ако, за да бъде удовлетворен, Даг пожелае да поеме сам ръководството на Бьорндал, той би отстъпил, не би допуснал да се карат за това. Какво ще стане с него, ако Даг го напусне? Разбира се, Туре можеше да се занимава сам с имението, но щеше да му бъде самотно и тягостно. С кого щеше да си говори? С кого щеше да се съветва?

— Какво мислиш да правиш в града? — го запита колебливо.

— Искам да получа образование — рече Даг. — Да се науча да смятам, да водя търговски тефтери, както и ред други неща. Там има просветени, знаещи, можещи хора и може би ще завържа познанства, които ще ни бъдат полезни, за да подобрим работата в имението, когато се върна тук.