Кейт Мортън - Отминали времена

Тя седеше на люлката, стъпила с босите си нозе на земята, и го наблюдаваше. Момиче… жена? Не беше сигурен, поне не отначало — беше облечена със семпла бяла лятна рокля и го наблюдаваше, докато той се носеше по повърхността на басейна. Хрумнаха му няколко небрежни отговора, но нещо в изражението й му върза езика и той успя да отвърне само:

— Топла. Идеална. Синя.

Нейните очи бяха сини, с бадемова форма, леко раздалечени и се ококориха малко, когато той изрече тези три думи. Сигурно се е зачудила що за глупак се възползва от басейна й.

Том неловко заплува и чакаше тя да го попита кой е, какво прави и защо плува тук, обаче тя не го стори, не зададе нито един от тези въпроси, а само лениво се оттласкваше с крака и люлката описваше малка дъга над ръба на басейна и обратно. Нетърпелив да докаже, че знае повече от три думи, той въпреки това отговори на незададените въпроси.

— Аз съм Томас, Томас Кавил. Извинете, че се възползвам от басейна ви, но днес беше много горещо. Просто не се сдържах.

Усмихна й се широко, а младата жена облегна глава на въжето и той почти се запита дали и тя не се е промъкнала тук незаконно. Дължеше се на нещо във вида й, на някаква рязкост, сякаш тя и средата, в която я бе открил, не са естествени спътници. Смътно се запита къде ли е подходящото място за момиче като нея, но не намери отговор.

Тя безмълвно престана да се люлее и стана от седалката. Въжетата се отпуснаха и се разклатиха напред-назад. Томас установи, че непознатата е доста висока. След това момичето приседна на каменния перваз, вдигна колене към гърдите си, така че роклята се надипли високо около краката й, и потопи пръсти във водата, надничайки над коленете си, за да наблюдава как вълничките плъзват надалече от нея.

. Том усети как в гърдите му се надига възмущение. Да, беше навлязъл в чужда собственост, но не беше направил нищо наистина лошо, с нищо не беше заслужил това мълчаливо отношение. Тя се държеше, все едно него изобщо го няма. Седеше точно пред него, а изражението й изразяваше дълбок и леко отнесен размисъл. Том реши, че момичето играе някаква игра, от онези игри, които момичетата — жените — обичат да играят и които объркват мъжете, обаче по някакъв необясним противоположен начин ги поддържат в тонус. Каква друга причина можеше да има да го пренебрегва? Освен ако не беше стеснителна. Може би това беше причината — тя беше млада и имаше голяма вероятност да намира неговата дързост, неговата мъжественост, неговата — да си го кажем — почти пълна голота объркващи. В този момент той съжали — не смяташе да се получава така, в крайна сметка му се искаше само да поплува — затова каза с най-непринудения си и приятелски тон:

— Виж, извинявай, че те изненадах така. Няма да ти направя нищо лошо. Казвам се Томас Кавил. Дойдох да…

— Да, чух те — отговори тя. И го изгледа така, сякаш е насекомо. Изморено, леко раздразнено, но искрено. — Наистина няма нужда непрекъснато да тръбиш по този въпрос.

— Чакай малко, само исках да те уверя, че…

Обаче Том преглътна уверенията си. Първо, защото беше очевидно, че тази странна особа вече не го слушаше, и второ, защото самият той беше твърде разсеян. Както говореше, тя се изправи, вдигна роклята си и отдолу се показа бански костюм. Просто така. Без дори да завърти очи към него, без да му хвърли поглед иззад премрежените си мигли, без да се разкиска заради собствената си прямота. Тя захвърли роклята зад себе си на малка памучна купчинка, протегна се като затоплена на слънцето котка, прозя се лекичко, без дори да закрие уста с женска изисканост, да се извини или да му метне поглед и да се изчерви.

Без никаква показност непознатата се гмурна отстрани и когато докосна водата, Том побърза да излезе. Смелостта й, ако беше смелост, събуди у него тревога. Тревогата му го изплаши, а страхът му беше завладяващ. Това пък направи нея завладяваща.

Разбира се, Том нямаше кърпа, нито нещо друго, с което да се подсуши достатъчно бързо, за да се облече, затова застана на слънце и се постара да изглежда максимално спокоен. Не беше лесно. Непринудеността го беше напуснала и той разбра какво е да си на мястото на един от приятелите си, който започваше да говори несвързано и да пристъпва от крак на крак, когато се изправи пред красива жена. Красива жена, която бе изплувала на повърхността на басейна и сега се носеше лениво по гръб, с разтворена като ветрило от водорасли покрай лицето й дълга коса — спокойно, невъзмутимо и привидно, без да забелязва нахълтването му.