Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Онова, което „Еър“ постигна за „Де Беерс“, бе истинско доказателство за мощта на рекламата. През 1941-ва продажбата на диаманти се бе увеличила с петдесет и пет процента. След Втората световна война броят на сключените бракове в Америка бе скочил неимоверно, а с тях и интересът към диамантите. Цената се беше покачила. Днес диамант от два карата струваше от хиляда и петстотин долара до три хиляди и триста. През 1939-а беше между деветстотин и хиляда седемстотин и петдесет.

Бяха създали съвършено нов вид реклама за тази кампания и другите агенции не спираха да ги копират. Тъй като не ставаше въпрос за пряка продажба, не се представяше името на която и да било фирма, беше важна идеята: емоционалната стойност на диаманта.

„Де Беерс“ произвеждаха значително по-малко от капацитета си, за да поддържат ниско предлагане и високи цени. Рекламната кампания не само бе дала тласък на продажбите, ами гарантираше, че веднъж продаден, диамантът никога повече няма да се върне на пазара. След като Франсес приключеше, дори вдовиците и разведените нямаше да се разделят с пръстените си.

Понякога, през годините, тя си представяше как ли изглеждат Опенхаймер. Особеностите на взаимоотношенията им възбуждаха въображението й, караха я да се пита какво изражение придобиват, когато видят най-новата й идея. Имаше ли извити вежди? Трепкаха ли тънки усмивки? Чуваха ли се възклицания?

Рядко й се случваше да не се е срещнала с клиент, но на „Де Беерс“ беше забранено да влизат в Съединените щати заради картела. Те контролираха световното снабдяване с необработени диаманти, толкова мощен монопол, че самото присъствие на представителите му в Америка представляваше нарушение на закона. Те управляваха от Йоханесбург и Лондон. Веднъж в годината Джери Лок отнасяше в Южна Африка написаните от нея реклами, прибрани в дебела кожена папка, и чакаше одобрение. Там си имаше стикове за голф, тъй като така беше по-лесно, отколкото да ги разнася от Ню Йорк и обратно.

Първият път, когато Джери замина за Йоханесбург, за да представи на Опенхаймер маркетинговото проучване, малкият хидроплан се приводни край остров Мозамбик. Той бе използвал огромните карти и графики, които носеше, за да стигне до брега. Други двама пътници бяха загинали, а „Ню Йорк Таймс“ пусна заглавие: „Самолет се разбива в Южна Африка: американец се отървава без драскотина“. Джери си казваше, че презентацията е спасила живота му, при това говореше напълно буквално, и може би по тази причина бе готов да направи какво ли не за „Де Беерс“.

Съквартирантката й изхърка гръмко в съседната стая и прекъсна мислите на Франсес.

Ан тръпнеше в очакване да получи предложение за брак от посредствения счетоводител, с когото излизаше от известно време. След това Франсес трябваше отново да си търси съквартирантка, което се случваше на всеки няколко месеца след края на войната. Роуз, Мъртъл, Хилди — бяха я изоставили една по една все заради брак. Нея пък я чакаше повишение, така че, когато Ан си заминеше, тя най-сетне щеше да си позволи да живее сама.

Когато преди четири години, на двайсет и осем, започна работа за „Еър“, Франсес убеди родителите си, че е крайно време да се отдели от дома и да се премести в града. Само че заплатата й не беше достатъчна и трябваше да си намери съквартирантка, с която да дели наема. Искаше собствена къща на Мейн Лейн. Тогава нямаше да се тревожи дали когато влезе под душа през зимата, ще има достатъчно топла вода и дали ще й се наложи отново да търпи носовото сопрано на Ан, докато вечер приглася на Дина Шор по радиото. Копнееше да живее сама, също както повечето неомъжени момичета копнееха за брачен живот.

Франсес прокара пръст по новите реклами за меден месец. Други жени не спираха да мислят за онова, което следваше. Нямаха търпение да си намерят партньор, сякаш бракът носеше великолепие. При Франсес беше обратното. Излизаше на вечеря или на танци с нов мъж и прекарваше чудесно. След това обаче, когато се прибереше и си легнеше, сърцето й се свиваше от страх. Ако излезеше с него отново, можеха да излязат и трети път. Накрая щеше да се наложи да го заведе у дома, за да го запознае с родителите си. После пък той щеше да й предложи и тя, също като останалите работещи момичета преди нея, щеше да изчезне, за да се потопи в света на майчинството и изолацията.

Веднъж Дороти й разказа, че любимият й Джордж се върнал от Първата световна война и се оженил за щерката на месаря. Тогава подхвърли нещо остроумно, което Франсес имаше чувството, че е казвала и преди.