Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Какво е монголски капан за пръсти? — попита Мей.

— Покажи й — нареди Лио.

— Няма! — рече Макс. Погледна Мей с най-милия си поглед и заяви невинно: — Само си го представям.

— Лъжец — изрева Лио и се обърна към сестра си. — Оливия, ти знаеш ли какво е монголски капан за пръсти?

Тя кимна мрачно.

— Макс за малко да ми счупи пръста днес сутринта. — Тя показа левия си показалец, който изглеждаше съвсем здрав.

Мей вдигна поглед към тавана.

— Добре, дай го. Дай ми го веднага, или и тримата няма да гледате телевизия цял месец.

— Не! — разплака се Оливия. Ейва също ревна, за да й приглася.

Макс въздъхна.

— Седнал съм върху него.

— Тогава стани! — изсъска нетърпеливо Мей.

Той стана. На пода видяха кадифената кутийка от бижутерията. Кейт усети как въздухът и облекчението изпълват гърдите й до пръсване. Тя хукна към племенника си и грабна бързо кутийката, сякаш щеше да изчезне отново.

Мей ахна.

— Макс Роузън! — започна тя. — Яко си загазил. Не можеш да си представиш колко. Джош! Веднага ела тук!

Мона заслиза по стълбите и защрака с пръсти.

— Кармен беше права! Пръстенът беше при децата, в къщата. Това си е чиста проба училище.

Кейт изви очи.

Мей лепна длан на челото си.

— Ти наясно ли си, че цял ден търсим пръстена? Кажи? Наказан си до колежа, чу ли ме? Това е кражба, Макс. За подобни неща се ходи в затвора.

— Щях да го върна — оправда се тихо той.

— Веднага се извини на леля си.

— Извинявай, лельо Кейт.

— Няма нищо — отвърна тя. Знаеше, че трябва да се ядоса, но се почувства замаяна от облекчение.

— Имаш късмет, че не повикахме полиция — продължи Мей.

Кейт въздъхна. Сестра й не пропускаше случай да направи от мухата слон.

— Как действа? — попита го Кейт.

Макс се приближи предпазливо до нея и взе кутийката от ръката й. Отвори капачето. Пръстенът беше по-висок, отколкото го помнеше.

— Приближаваш се до някого и питаш: „Искаш ли да пробваш пръстена?“ — Обясняваше бързо той, очевидно уплашен, че Мей ще избухне всеки момент. — И тогава, прас! — В този момент щракна кутийката. — Пръстът ти е мой!

Кейт се разсмя, макар да знаеше, че не бива. Той беше изобретателно дете. От сега нататък щеше да нарича годежните пръстени монголски капани за пръсти.

Мей взе кутийката от сина си.

— Трябва да пийна нещо. С леля ви Кейт ще отидем за малко отзад и не искам никой да ни безпокои. Ако искате нещо, питайте бащите си.

Този път Кейт беше на едно мнение със сестра си.

Извадиха бутилка вино от хладилника и две чаши. Мей се отпусна на стол и остави кадифената кутийка на страничната масичка. Майка им ги последва и се настани между тях.

— Ти ще пийнеш ли, мамо? — попита Мей.

— Ако искам, ще си налея.

— Много се извинявам — рече Мей. — Момчетата са истински дяволчета. Представа нямаш.

— Всичко е наред — отвърна Кейт. — Чувствам се гузна, че заподозрях Оливия.

— Всички подозирахме Оливия — призна Мей.

— Всичко е добре, когато свършва добре — добави Кейт. — Не мога да повярвам, че Джеф ще се жени довечера.

— Не мога да повярвам, че ще се ожени преди теб — натякна Мей. — Не бих и предположила подобно нещо преди десет години.

Кейт изпъшка.

— Бракът сега е различен — продължи Мей. — Не можеш да съдиш за него по този начин.

— По кой начин?

Мей сви рамене. Посегна отново към кадифената кутийка и вдигна капачето.

— Хм. Много гейски дизайн, но пък камъкът е истински разкош.

— Така ли? — попита Кейт.

Сестра й направи позната физиономия и Кейт се замисли къде я е виждала. Оливия беше направила същата, когато Ейва я попита какво е Барби.

— Джеф каза, че всеки е малко повече от карат — обясни Кейт.

Мей погледна собствения си пръстен.

— Скоро ще ми трябва по-голям и по-хубав. Много от жените в квартала си избират нови за десетата годишнина от сватбата. Прибавят по-голям камък в средата и по-малък от другата страна.

— Много хитро — отбеляза Мона.

— Иска ми се отново да си направя сватба — призна Мей. — Този път ще е различно. Не им завиждам обаче за първата година от брака. Тя е най-трудната.

— Така ли?

— О, да. Даваш си сметка, че си се врекъл за цял живот на някого — обясни Мей. — Интересно дали Джеф и Тоби са подписали предбрачен договор?

— Не, разбира се! — възмути се Мона.

— Не бъди толкова старомодна, мамо — сряза я Мей. — Много двойки подписват предбрачни договори. Изкарваш добри пари и те стават още повече с течение на времето. Разводите са кофти работа. Сама го знаеш.