Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Тези военни фирми бяха върхът. Имаше нещо тайнствено около тях, всичко бе последен писък на техниката и правеха живота адски интересен.

Покрай военната индустрия възниква бурно развиваща икономика, основана върху електронните технологии. Тя води началото си още от 1938 г., когато Дейвид Пакард и новата му съпруга се преместват в Пало Алто в къща с барака за инструменти, в която скоро примамват и приятеля му Бил Хюлет. В гаража — удобна пристройка, която скоро придобива символично значение за долината — двамата упорито майсторят разни неща, докато накрая създават първия си продукт: аудиоосцилатор. През 50-те „Хюлет-Пакард“ вече е бързо развиваща се фирма-производител на техническа апаратура.

За щастие околността предоставя достатъчно пространство на онези предприемчиви изобретатели, чиято дейност вече не се побира в обикновен гараж. Деканът на техническия факултет на Станфордския университет Фредерик Търман предприема стъпка, която превръща района в люлка на компютърната революция — върху близо 300 хектара университетска земя създава индустриална зона за частни компании, готови да прилагат на практика идеите на студентите му. Първият наемател е „Вариан Асоушиейтс“, където работи Клара Джобс.

— Именно това хрумване на Търман даде най-силен тласък за развитие на електронните технологии — смята Джобс.

Когато той е на десет, „Хюлет-Пакард“ вече има 9000 служители и е нискорискова компания, в която мечтае да работи всеки инженер, търсещ финансова стабилност.

Разбира се, най-важната индустрия за развитието на региона са полупроводниците. Уилям Шокли, който е един от изобретателите на транзистора в лаборатории „Бел“ в Ню Джърси, се премества в Маунтин Вю и през 1956 г. основава фирма за производството им, но не от скъпия германий, използван дотогава, а от силиций. Той обаче губи целенасоченост и се отказва от силициевите транзистори. В резултат осем от колегите му инженери — включително Робърт Нойс и Гордън Мор — се отделят и създават „Феърчайлд Семикъндактър“. Тази фирма се разраства и наброява 12 000 служители, но се разпада през 1968 г., когато Нойс изгубва съревнованието за поста изпълнителен директор. Двамата с Гордън Мор правят „Интегрейтид Електроникс Корпорейшън“, на която скоро измислят находчивото съкращение „Интел“. Третият им служител е Андрю Гроув, който по-късно доразвива фирмата, като разширява дейността й от микрочипове към микропроцесори. След няколко години в района вече има над 50 производители на полупроводници.

Светкавичният растеж на тази индустрия се свързва с явлението, открито от Мор, който през 1965 г. представя скоростта на интегралните схеми като функция от броя транзистори, които могат да се поберат върху един чип. Той установява, че тя се удвоява средно на две години — тенденция, която според него ще се запази и в бъдеще. Това се потвърждава през 1971 г., когато „Интел“ успява да побере цял централен процесор върху един микрочип — „Интел 4004“, който получава наименованието „микропроцесор“. Законът на Мор остава в сила до наши дни и произтичащата от него възможност за надеждно прогнозиране на съотношението технически характеристики/цена позволява на две поколения млади предприемачи, включително Стив Джобс и Бил Гейтс, да чертаят финансовите стратегии за авангардните си продукти.

Производството на микрочипове донася на региона ново прозвище. През януари 1971 г. Дон Хофлър от седмичния търговски вестник „Илектроник Нюз“ започва серия от статии, озаглавена „Силициевата долина на САЩ“. Някогашната главна търговска артерия на долината Санта Клара, простираща се на над 60 км от Сан Франциско през Пало Алто до Сан Хосе, е така нареченият „Камино Реал“ — кралският път, който преди свързвал всичките двайсет и една католически мисии в Калифорния; сега той съединява компании, отговарящи за една трета от годишните рискови инвестиции в САЩ.

— Като малък се вдъхновявах от историята на това място — казва Джобс. — Започнах да си мечтая и аз да стана част от нея.

Както повечето подрастващи, той се заразява с ентусиазма на възрастните около себе си:

— Повечето бащи в квартала се занимаваха с яки неща като фотоволтаични клетки, батерии и радари. Възхищавах се от тези работи и постоянно разпитвах за тях.

Най-важният от тези съседи, Лари Ланг, живее през шест къщи.

— Той беше моят модел как трябва да изглежда един инженер в „Хюлет-Пакард“: вманиачен радиолюбител, голям спец по електрониката. Носеше ми разни джаджи да си играя — разказваше Стив, докато вървяхме към някогашната къща на Ланг. — Взехме един въглероден микрофон, батерия и високоговорител. Той ме накара да кажа нещо на микрофона и високоговорителят усили звука.