Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

По-късно — на годините, на които е бил биологичният му баща, когато го е изоставил — на Джобс също му се ражда дете: дъщеря, която той на свой ред изоставя. (Впоследствие все пак поема отговорност за нея.) Според майката, Крисан Бренан, Джобс е бил „изпълнен с горчивина“ заради това, че родителите му са го дали за осиновяване, и този факт отчасти обяснява поведението му:

— Той, изоставеното дете, на свой ред изостави своето.

Анди Херцфелд, който работи с Джобс в „Епъл“ в началото на 80-те, е сред малцината, останали близки и с него, и с Бренан.

— Основният въпрос за Стив — казва той — е защо понякога не успява да овладее инстинктивната си жестокост и склонността да наранява хората. Това се корени в изоставянето му като бебе. Истинският му проблем беше темата за изоставянето.

Джобс не е съгласен:

— Някои си мислят, че понеже съм бил изоставен, съм се старал специално да преуспея, за да накарам родителите си да съжаляват, че не са ме задържали. Това са глупости. Знанието, че съм осиновен, може да ме е направило по-независим, но никога не съм се чувствал изоставен. Винаги съм живял с убеждението, че съм нещо повече от останалите. Родителите ми ме караха да се чувствам специален.

Джобс винаги се наежва, когато някой спомене, че Пол и Клара са негови „осиновители“ или че не са „истинските“ му родители:

— Те бяха моите родители на 1000 процента!

От друга страна, по отношение на биологичните си родители е доста рязък:

— Те са само една яйцеклетка и една доза сперма. Не съм циничен, просто това е истината. Не са нищо повече от една генна банка.

Детството, което Пол и Клара Джобс осигуряват на своя син, е типично за края на 50-те. Когато Стив е на две, осиновяват и едно момиченце — Пати, а три години по-късно се преместват в предградията, в къща от „сериен“ тип, напълно идентична с останалите. Финансовата кантора, в която работи Пол — Си Ай Ти — го прехвърля в клона си в Пало Алто, но той няма достатъчно средства, за да живее там, затова се местят в Маунтин Вю — по-евтин град на няколко километра на юг. Там Пол се опитва да предаде на сина си любовта към техниката и колите. „Стив, сега това е твоята работилница“ — казва веднъж, като посочва единия край на масата в гаража.

Джобс си спомня, че е бил впечатлен от съсредоточеността на баща си в занаята.

— Мисля, че татко имаше голям технически талант, защото умееше да измайстори всичко. Ако му трябваше шкаф, си правеше шкаф. Когато реши да издигне ограда около къщата, даде чук и на мен, за да му помагам.

Петдесет години по-късно оградата все още опасва задния и страничния двор на дома в Маунтин Вю. Когато ме заведе, за да ми я покаже, Джобс погали дъските и си спомни един съвет, който се бе запечатал дълбоко в съзнанието му. Много е важно, обичал да казва баща му, винаги да изпипваш задната страна на шкафовете и оградите, въпреки че остава скрита.

— Татко обичаше да прави всичко както трябва. Дори онези части, които не се виждат.

Баща му продължава да ремонтира и да продава използвани коли и облепва целия гараж със снимки на любимите си возила. Обича да показва на сина си различни дребни детайли: линиите, отдушниците, хромираното покритие, формата на седалките. Всеки ден след работа облича гащеризон и отива в гаража, а Стив често го придружава.

— Опитвах се да привлека интереса му с някои техничарски трикове, но той не обичаше много да се цапа — спомня си по-късно Пол. — Не си падаше особено по машинарии.

— Поправката на коли не ме привличаше много — признава Джобс, — но много обичах да съм с татко.

Макар да знае, че е осиновен, той все повече се привързва към баща си. Един ден, когато е на осем, открива негова снимка от времето, когато е бил в Бреговата охрана.

— На снимката татко е гол до кръста в машинното отделение на кораба и страшно прилича на Джеймс Дийн. Това е един от онези смайващи моменти за едно дете, когато то си казва: „Леле, нашите наистина са били млади и красиви!“

Покрай колите Пол дава на сина си първите уроци по електроника.

— Татко не разбираше много от електроника, но често трябваше да се оправя с нея, когато ремонтираше автомобили и други неща. Учеше ме на разни трикове и ми беше страшно интересно.

Още по-интересни са разходките за набавяне на части.

— Всеки уикенд ходехме до автоморгата. Търсехме генератори, карбуратори, всякакви чаркове.

Стив наблюдава как баща му се договаря за цената: