Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

От баща си Стив знаел, че за да работи, всеки микрофон трябва да се свърже с електрически усилвател.

— Веднага изтичах вкъщи и казах на татко, че греши.

„Не, трябва да има усилвател“, заявява баща му. Стив настоява на своето, но той му казва, че нещо се е объркал: „Не може без усилвател. Сигурно има някакъв трик.“

— Продължих да настоявам, казах му да дойде да се увери сам. Накрая дойде и видя. „Дявол да го вземе!“, възкликна.

Джобс запомня добре тази случка, защото тогава за първи път осъзнава, че баща му не знае всичко. Сетне прави едно, още по-обезпокоително откритие — той бил по-умен от родителите си.

Стив винаги се е възхищавал на уменията и знанията на баща си.

— Нямаше образование, но беше адски умен човек. Не четеше много, но можеше да направи почти всичко. Можеше да разгадае всякаква машинария.

След случката с въглеродния микрофон обаче Джобс започва да осъзнава, че е по-умен и находчив от родителите си.

— Беше повратен момент, който се запечата в съзнанието ми. Когато си дадох сметка, че съм по-умен от тях, изпитах ужасен срам, че изобщо съм си го помислил. Никога няма да забравя това чувство.

По-късно Джобс признава пред приятелите си, че това откритие и фактът, че е осиновен, са го накарали да се чувства отделен и независим от семейството си и от света.

Не след дълго получава друго голямо прозрение — открива не само че е по-умен от родителите си, а и че те го знаят. Пол и Клара Джобс са всеотдайни родители, готови на всякакви жертви за сина си, който е много умен, но и много своенравен. Правят всичко, за да му угодят. Скоро Стив си дава сметка и за това:

— Мама и татко много ме обичаха. Чувстваха огромна отговорност, след като бяха осъзнали, че не съм обикновено дете. Постоянно търсеха начини да ме стимулират. Пращаха ме в най-добрите училища, стараеха се да задоволяват всичките ми нужди.

И така, той израства не само със знанието, че е осиновен, а и с убеждението, че е специален. Второто е много по-важно за формирането на характера му.

Когато тръгва на училище, Стив вече знае да чете. Това обаче му създава известни проблеми в класната стая:

— Първите няколко години ми беше скучно, затова се занимавах да измислям бели.

Освен това се оказва, че изпитва едновременно вродена и формирана от средата склонност да не зачита авторитетите.

— Сблъсках се с власт, каквато досега не бях виждал, и не ми хареса. Почти успяха да ме смажат. За малко щяха да унищожат естественото ми любопитство.

Начално училище „Монта Лома“ се помещава в няколко ниски сгради от 50-те години на XX век на четири пресечки от дома му и Стив се бори със скуката, като погажда номера на хората.

— Най-добрият ми приятел беше Рик Ферентино и с него вършехме всякакви лудории. Веднъж разлепихме малки плакати: „Доведи домашното си животно на училищния празник“. Настана голяма бъркотия, кучета гонеха котки навсякъде, а учителите направо полудяха.

Друг път излъгали няколко деца да им кажат шифрите за заключване на колелетата си.

— Измъкнахме се навън и променихме всички шифри. Цяла нощ ги оправяха.

В трети клас белите стават по-опасни:

— Един път сложихме бомбичка под стола на учителката, госпожа Търман. Тя получи нервен тик.

Нищо чудно, че до края на трети клас два-три пъти са го гонили от час. По това време обаче баща му вече се отнася към него като към необикновено дете и със спокойния си, но твърд маниер дава да се разбере, че очаква същото отношение и от училищните власти. „Разберете, той не е виновен — казал Пол Джобс на учителите. — Ако не можете да привлечете интереса му, грешката е ваша.“ Родителите му никога не го наказват за пакостите в училище.

— Бащата на татко бил пияница и го биел с колана, но аз не помня някога да съм ял пердах.

Според Джобс родителите му съзнавали, че „учителите грешат, като ме карат да уча наизуст, вместо да се помъчат да ме стимулират“. Още като ученик той започва да проявява сложна смесица от сантименталност и безчувственост, сприхавост и резервираност, с които се отличава през целия си живот.

Когато идва време да премине в четвърти клас, училищното ръководство решава да ги раздели с Ферентино, като ги сложи в различни класове. Учителката на паралелката за напреднали ученици, Аймоджийн Хил — Теди, става „една от светиците“ в живота на Джобс. След като го наблюдава няколко седмици, тя решава, че най-добрият начин да се справи с него е, като го „подкупи“.