Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Стив, знам, че ти е трудно да разбереш, но да, Бог знае за това.

Джобс заявява, че не иска да почита такъв бог, и никога повече не стъпва в църква. Въпреки това години наред изучава и практикува дзен будизъм. По-късно, когато разсъждава върху духовните си търсения, стига до извода, че най-голяма полза от религията има, ако се набляга върху собствените духовните изживявания вместо върху наложени догми.

— Християнството губи смисъл, когато започва да се занимава прекалено много с вярата, вместо да накара хората да живеят като Исус или да гледат на света така, както го е виждал той — сподели пред мен. — За мен различните религии са просто различни врати към една и съща къща. Понякога си мисля, че тази къща съществува, понякога — не. Това е голяма загадка.

Пол Джобс постъпва на работа в „Спектра Физикс“ — фирма, произвеждаща лазери за електрониката и медицината — в близкото градче Санта Клара. Като техник той изработва прототипите на различни продукти, проектирани от инженерите. Синът му силно се впечатлява от необходимостта всичко да се прави абсолютно прецизно:

— Лазерите изискват много точно калибриране. Най-сложните, които се използват при самолетите и в медицината, имат изключително прецизни детайли. Шефовете казваха на татко: „Ето това искаме и трябва да е от едно парче метал, за да има навсякъде еднакъв коефициент на разширение.“ После той трябваше сам да измисли как да го направи.

Повечето детайли се изработват от нулата, затова Пол прави собствени инструменти и бои. Синът му се впечатлява от тези неща, но рядко ходи в работилницата.

— Сигурно щеше да ми е интересно, ако ме беше научил да работя на фреза или на струг, но за съжаление не стана, защото повече се интересувах от електроника.

Едно лято Пол завежда Стив в Уисконсин при роднините си във фермата. Селският живот не допада на момчето, но едно нещо му прави огромно впечатление. Той става свидетел на раждането на едно теленце и се удивлява как животинчето се изправя и прохожда само след няколко минути.

— Това не беше нещо, което е научило, а знание, записано по рождение. Човешко бебе не можеше да го направи. Видя ми се удивително, макар за всички други да изглеждаше нормално. — Опита се да го обясни с компютърни термини: — Сякаш чарковете в мозъка на животното бяха сглобени така, че да заработят мигновено, без да се налага то да учи.

В девети клас Джобс се премества в гимназия „Хоумстед“, която разполага с обширен комплекс от двуетажни панелни сгради, боядисани в розово, обслужващ две хиляди ученици.

— Беше строена от един известен архитект, проектирал много затвори. Искали са да я направят неразрушима.

Тогава Джобс обиква разходките и всеки ден извървява пеш петнайсетте преки до училище и обратно. Сприятелява се с малцина свои връстници, но се запознава с много деца от горните класове, увличащи се от бунтарската култура на 60-те. Това е периодът, когато световете на „техничарите“ и на хипитата започват да се припокриват.

— Приятелите ми бяха много умни хлапета. Аз се интересувах от математика, физика и електроника. Те също, но освен това от ЛСД и от цялата алтернативна култура.

На този етап шегите му са все свързани с електрониката. Веднъж поставя високоговорители из цялата къща. Но понеже високоговорителите могат да се използват и като микрофони, конструира в гардероба си истинска контролна зала, от която може да чува всичко, което става в другите стаи. Една нощ, докато подслушва спалнята на родителите си, баща му го хваща със слушалките и ядосано го кара да демонтира цялата система. Вечер Джобс често ходи в гаража на инженера Лари Ланг, който още живее в стария му квартал. Ланг му подарява въглеродния микрофон, който навремето му е направил толкова голямо впечатление, както и един „Хийткитс“ — любителски конструктор за сглобяване на радиостанции и други електронни устройства, много популярен сред децата, които обичат да майсторят.

— В „Хийткитс“ всички платки и други части бяха цветни за улеснение при сглобяването, но имаше и упътване с обяснения за принципите на функциониране — спомня си Джобс. — Това ти помага да осъзнаеш, че можеш да конструираш и разбереш всичко. След като си сглобил няколко радиоприемника, виждаш телевизор в някой каталог и си казваш: „Я, че и аз мога да направя“ — дори да не можеш. Имах голям късмет, защото и баща ми, и „Хийткитс“ ми дадоха убеждението, че мога да конструирам всичко.