Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Един ден след училище ми даде сборник със задачи по математика и каза: „Искам да го вземеш вкъщи и да решиш всички задачи.“ Помислих си: „Как пък не!“ Тогава тя извади една от онези огромни близалки и ми каза: „Когато свършиш, ако си решил вярно повечето задачи, ще ти дам това плюс още пет долара.“ Два дни по-късно й занесох сборника.

След няколко месеца Джобс вече няма нужда от стимули.

— Исках само да уча и да я радвам.

Учителката го възнаграждава за старанието, като му подарява любителски комплект за шлифоване на лещи и конструиране на фотоапарат.

— От нея съм научил повече, отколкото от всеки друг учител. Ако не беше тя, сигурно щях да свърша в затвора. — Това подсилва убеждението му, че не е като другите деца. — От всички в класа само на мен обръщаше специално внимание. Явно виждаше нещо в мен.

Тя вижда в него нещо повече от интелект. След години Аймоджийн Хил с гордост показва една снимка на класа от Деня на Хавай. Джобс е отишъл на училище без традиционната за този ден хавайска риза, но на снимката е застанал в средата на най-предната редица, облечен именно с такава. Как се сдобива с нея? — успява да убеди детето само да я свали и да му я даде.

Към края на четвърти клас госпожа Хил дава на Джобс тест.

— Резултатът ми беше като за деветокласник — спомня си той.

Така не само за него и родителите му, а и за учителите става ясно, че е надарен с необикновен интелект. Училищното ръководство прави забележителното предложение да прескочи два класа и да отиде направо в седми; това е най-лесният начин да му осигурят постоянни предизвикателства и да поддържат интереса му. Родителите му са по-предпазливи и решават да прескочи само един клас.

Промяната е стресираща. Джобс е затворено дете, което не умее да общува, а изведнъж се озовава сред ученици, с една година по-големи от него. И още по-лошо — за да продължи в шести клас, го преместват в друго училище, „Критънден Мидъл“. То се намира само на осем пресечки от „Монте Лома“, но в много отношение това е коренно различен свят — в квартал, пълен с банди от етническите малцинства. „Всеки ден пребиват някого; тарашат учениците в тоалетната — пише местният журналист Майкъл Малоун. — Редовно носят ножове в училище, за да се правят на мъже.“ По времето, когато Джобс отива там, няколко ученици са изпратени в затвора за групово изнасилване, а автобусът на едно съседно училище е опожарен, след като отборът му по борба побеждава „Критънден“.

Джобс често си пати от големите ученици и в седми клас поставя ултиматум на родителите си да го преместят в друго училище.

От финансова гледна точка това се оказва трудна задача. Родителите му едва свързват двата края, но на този етап вече неотменно се съобразяват с желанията му.

— Когато взеха да се противят, заявих, че ако ме оставят в „Критънден“, просто ще напусна училище. Затова проучиха къде са най-добрите училища, събраха каквито спестявания имаха и купиха къща за 21 000 долара в по-хубав квартал.

Преместват се на пет километра на юг в бивша кайсиева градина в Лос Алтос, превърната в квартал от стандартни, еднообразни къщи. Тяхната, на адрес „Крайст Драйв“ 2066, е едноетажна, с три спални и жизненоважния пристроен гараж със спускаща се врата откъм улицата. Там Пол Джобс може да човърка автомобили втора употреба, а пък синът му — електронни устройства.

Друго предимство на това място е, че се намира до самия образователен център „Купертино-Сънивейл“ — едно от най-безопасните учебни заведения в долината.

— Когато се преместихме, наоколо все още имаше овощни градини — отбеляза Джобс, когато минавахме пред бившата му къща. — Съседът ей там ме научи на екологично земеделие и естествено наторяване. Отглеждахме си всичко. Никога през живота си не съм ял по-хубава храна. Тогава започнах да ценя екологично чистите плодове и зеленчуци.

Въпреки че не са особено религиозни, родителите му решават да му дадат църковно възпитание и почти всяка неделя го водят в лутеранската църква. Тази практика е прекратена, когато Джобс става на тринайсет. През юли 1968 г. списание „Лайф“ публикува на предната си корица потресаваща снимка на две гладуващи деца от Биафра. Джобс я занася в неделното училище и поставя на пастора следния въпрос:

— Ако си вдигна единия пръст, Бог ще разбере ли кой пръст съм вдигнал?

— Да, Бог знае всичко — отговаря свещеникът.

Тогава Джобс изважда списанието и пита:

— Значи Бог знае какво се случва с тези деца, така ли?