Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Умееше да се пазари, защото знаеше по-добре от хората на касата кое колко струва.

Така родителите му успяват да изпълнят ангажимента, който са поели при осиновяването му.

— Татко спестил пари за висшето ми образование, като купил един форд „Фалкон“ и няколко други счупени коли за по 50 долара, оправил ги за няколко седмици и после ги продал за по 250… без да декларира прихода!

Къщата на семейство Джобс и тези на съседите им в квартала са строени от предприемача Джоузеф Айклър, чиято компания прави над 11 000 домове в различни части на Калифорния между 1950 и 1974 г. Вдъхновен от идеята на Франк Лойд Райт за функционално съвременно жилище за „обикновения“ американец, той строи икономични сгради със стени от стъкло, отворено разположение на стаите, открити носещи конструкции, бетонни плочи и плъзгащи се стъклени врати.

— Айклър правеше страхотни неща — каза ми Джобс при една от разходките ни в квартала. — Къщите му бяха модерни, евтини и хубави. Осигуряваха на хората с по-ниски доходи жилище с изчистен дизайн. Имаха страхотни дребни удобства като подово отопление. Слагаш един килим и получаваш прекрасен топъл под за децата.

Възхищението от къщите на Айклър събужда у Джобс желанието да създава изящно оформени продукти за масовия пазар.

— Страхотно е, когато създадеш нещо хубаво и функционално и в същото време не много скъпо — каза, докато ми показваше изчистените и елегантни форми на къщите. — Това беше първоначалната концепция на „Епъл“. Това се опитахме да постигнем с първия „Мак“. Това направихме с iPod .

Съседът отсреща бил агент на недвижими имоти с преуспяващ бизнес.

— Не беше много умен — спомня си Джобс, — но изглеждаше, че печели добре. „Значи и аз мога“, помислил си татко. Трудеше се здраво. Тръгна на вечерни курсове, взе разрешително и влезе в бизнеса с недвижими имоти. И тогава пазарът се срина.

В резултат семейството се оказва във финансова безизходица за година и нещо, докато Стив е в началното училище. Майка му става деловодител във „Вариан Асоушиейтс“ — фирма производител на научна апаратура — и с мъжа си теглят втори ипотечен заем. Един ден учителят му в четвърти клас го пита: „Какво не разбираш във Вселената?“ Стив отговаря: „Не мога да разбера защо татко изведнъж стана толкова беден.“ Той се гордее, че баща му не е възприел угодническото поведение и мазнишкия стил на колегите си, което би му помогнало за сключването на повече сделки.

— За да продаваш имоти, трябваше постоянно да се подмазваш на хората, а него не го биваше в това, не му беше в характера. Възхищавах му се за това.

Пол Джобс отново се захваща с ремонта на коли. Стив цени спокойния и добър характер на баща си, макар че не се стреми да му подражава. Другото важно качество на Пол е неговата решителност. Джобс ми разказа един пример:

В квартала имаше един инженер, който работеше в „Уестингхаус“. Беше ерген с вид на битник. Имаше приятелка, която от време на време ме гледаше. Нашите работеха, затова отивах у тях за два-три часа след училище. Понякога той се напиваше и й удряше няколко шамара. Една нощ тя дойде у нас страшно уплашена. После се появи и той, пиян. Татко не го пусна, каза му: „Тя е тука, но ти няма да влезеш.“ Изгони го. Иска ни се да си мислим, че през 50-те всичко е било идеално, но този тип беше един от ония инженери с объркан, прецакан живот.

Онова, което прави квартала му по-различен от хиляди други предградия на средната класа в Америка, е това, че дори най-изпадналите типове там са инженери.

— Когато се преместихме, навсякъде имаше сливови и кайсиеви градини — спомняше си Джобс. — После обаче дойде големият бум с военните инвестиции.

Стив става свидетел на бурното развитие на долината и закопнява и той да изиграе своята роля. По-късно Едуин Ланд от „Полароид“ му казва, че Айзенхауер го повикал на помощ за конструирането на камерите за разузнавателните самолети U-2 , с които щели да преценят доколко сериозна е съветската заплаха. Филмовите ленти се съхранявали в метални цилиндри и се изпращали в изследователския център „Еймс“ на НАСА в Сънивейл, недалеч от градчето, където живее Джобс.

— За първи път видях компютър, когато татко ме заведе в „Еймс“ — споделя той. — От пръв поглед се влюбих в тази машина.

През 50-те в района се появяват и други фирми, изпълняващи военни поръчки. „Локхийд Мисайлс ънд Спейс Дивижън“, която произвежда балистични ракети за подводници, е основана през 1956 г. със седалище до центъра на НАСА. Четири години по-късно, когато Джобс се премества в района, в нея работят 20 000 души. Само на няколкостотин метра от нея „Уестингхаус“ построява цехове за производство на тръби и трансформатори за ракетни системи. Ето какво си спомня Джобс: