Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Когато свърши, вече плачеше с глас. След като се овладя, каза, че е приготвил по един комплект снимки за всяко от децата:

— Хрумна ми, че може би ще им е приятно да видят, че някога и аз съм бил млад.

През 2001 г. на Джобс му хрумва гениална мисъл: персоналният компютър може да служи като дигитален „пъп“ — център, около който да гравитират различните развлекателни устройства като плейъри, видеокамери, телефони и таблети. За целта използва силата на „Епъл“ в създаването на лесни за ползване, цялостно интегрирани продукти. Така фирмата се превръща от производител на скъпи компютри с ограничено търсене в най-мощната технологична компания в света.

През 2008 г. Стив вече има ясна представа за следващата вълна в цифровата ера. Убеден е, че в бъдеще персоналният компютър няма да служи като хранилище за информация. Централният терминал ще се премести в „облака“ — цифровия ефир. С други думи, хората ще държат информацията си на далечни сървъри, поддържани от надеждни компании, и ще могат да използват всякакви устройства навсякъде. Необходими са му три години, за да измисли цялостната концепция.

Започва с грешна стъпка. През лятото на 2008 г. пуска продукт на име „Мобайл Ми“ (моето мобилно аз) — скъпа (99 долара) абонаментна услуга, позволяваща на потребителя да държи адресника, документите, снимките, видеоклиповете, имейлите и календара си в мрежата и да ги използва с каквото поиска устройство. На теория човек би трябвало да има достъп до всички елементи на цифровия си живот през айфона си и всеки компютър. Има обаче един голям проблем: услугата е скапана, както би казал Джобс. Толкова е сложна, че устройствата не се синхронизират добре и постоянно се губят писма и други данни. „“Мобайл Ми" на „Епъл“ има твърде много недостатъци, за да се разчита на него" — пише Уолт Мосбърг в „Уолстрийт Джърнъл“.

Джобс е бесен. Събира екипа на „Мобайл Ми“, излиза на подиума в залата и пита:

— Някой може ли да каже какво трябва да прави „Мобайл Ми“?

Няколко души се опитват да отговорят, но той ги срязва:

— Защо тогава не го прави, по дяволите? — Половин час продължава да ги хока: — Вие опетнихте репутацията на „Епъл“. Трябва да се мразите един друг, защото се провалихте. Нашият приятел Мосбърг вече не пише хубави неща за нас.

Пред всички уволнява началника на отдела „Мобайл Ми“ и го сменя с Еди Кю, който дотогава отговаря за цялото интернет съдържание на „Епъл“. Както казва Адам Лашински в един анализ на корпоративната политика на „Епъл“ във „Форчън“, „всеки си понася отговорността“.

През 2010 г. става ясно, че „Гугъл“, „Амазон“, „Майкрософт“ и други фирми се стремят да се наложат като място, на което хората най-добре могат да съхраняват данни и да синхронизират устройствата си. Затова Джобс удвоява усилията си. Същата есен ми обясни:

Ние трябва да станем фирмата, която свързва хората с облака — от нас ще точат музика и филмчета, ние ще съхраняваме снимките, информацията и може би дори медицинските им данни. „Епъл“ първи се сети, че персоналният компютър ще се превърне в цифров пъп. Затова написахме толкова много приложения — iPhoto, iMovie, iTunes — и ги вградихме в устройства като iPod, iPhone и iPad . Това беше идеалният подход за момента, но през следващите няколко години пъпът ще бъде не компютърът, а облакът. Стратегията си остава същата, просто пъпът ще е друг. Така човек постоянно ще има достъп до информацията си, без да се налага да синхронизира.

Много е важно да осъществим тази трансформация заради онова, което Клейтън Кристънсън нарича „дилемата на новатора“. Според него изобретателят винаги последен осъзнава, че изобретението му е остаряло, а ние не искаме да изостанем. Аз ще направя „Мобайл Ми“ така, че да се ползва безплатно и максимално просто. В момента правим комплекс от сървъри в Северна Каролина. Ние можем да осигурим най-добрата синхронизация, от която се нуждаят клиентите, и така ще ги привлечем.

Джобс обсъжда тази идея на ежеседмичните заседания в понеделник сутрин и постепенно тя изкристализира в нова стратегия.

— Изпращах имейли на хората в два през нощта, за да обсъждаме нещата — спомня си той. — Не спираме да мислим върху това, защото то не е обикновена работа, то е нашият живот.

Въпреки че някои членове, включително Ал Гор, не са много съгласни „Мобайл Ми“ да се предлага безплатно, в крайна сметка управителният съвет се съгласява. Това ще е тяхната стратегия за привличане на клиенти в орбитата на „Епъл“ през следващото десетилетие.