Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Работя над този продукт от доста време и просто не исках да пропусна днешния ден — споделя Джобс, след като се качва на цената, страшно отслабнал, но с бодра усмивка. Залата избухва в аплодисменти и овации и става на крака.

Той започва с демонстрация на iPad 2, като показва новия капак и обяснява:

— Този път продуктът и опаковката са проектирани заедно.

После припомня една критика, която отдавна го измъчва, защото е основателна: първият iPad е по-подходящ за консумиране на съдържание, отколкото за създаването му. Затова „Епъл“ адаптира двете си най-добри творчески програми за „Макинтош“ — GarageBand и iMovie — и прави функционални версии за iPad . На сцената Джобс показва колко лесно може да се композира и аранжира песен или да се вкарат музика и специални ефекти в домашно филмче, а след това готовите творения да се качат в мрежата или изпратят на други хора с помощта на новия iPad .

Представянето отново завършва с колажа на кръстовището между „Свободни изкуства“ и „Технология“. На този фон Джобс по-ясно от всеки друг път изразява убеждението си, че истинското творчество и простота се постигат с интеграцията на цялото устройство — не само хардуер и софтуер, но също съдържание, опаковка и пазарна стратегия. Според него не трябва да се допуска отвореност и фрагментация, както се е случило в света на персоналните компютри с Windows , а сега се случва при устройствата, използващи „Андроид“:

В самото ДНК на „Епъл“ е заложено, че технологията не е достатъчна. Ние вярваме, че само съчетанието между технология и изкуство дава резултати, които радват душата. Това важи в най-голяма степен за устройствата след ерата на персоналните компютри. Хората се впускат в пазара на таблети, като си мислят, че това са поредните персонални компютри, при които хардуерът и софтуерът се правят от различни компании. Нашият опит и всяка клетка от телата ни подсказват, че това не е правилният подход. Тези устройства трябва да могат да се използват по много по-интуитивен и лесен начин от персоналните компютри, затова софтуер, хардуер и приложения трябва да са много по-тясно преплетени, отколкото в един компютър. Ние смятаме, че имаме подходящата архитектура за създаването на такива продукти не само от гледна точка на материалите, а и на организацията.

Тази архитектура е съзвучна не само с организацията, създадена от него, а и със самата му душа.

След представянето Джобс бе като окрилен. Дойде в хотел „Четири сезона“, за да обядва с мен, жена си, Рийд и двамата му приятели от „Станфорд“. Дори бе започнал да се храни, макар и с обичайната си придирчивост. Поръча си прясно изцеден сок, който върна три пъти с твърдението, че му пробутвали сок от бутилка, и паста примавера, която още от първата хапка обяви за отвратителна. След това обаче изяде половината от моята салата с раци и поръча цяла порция за себе си плюс сладолед за десерт. Луксозният хотел най-сетне успя да изцеди сок, отговарящ на изискванията му.

На другия ден у тях настроението му все още бе приповдигнато. На следващия смяташе да замине сам за Хаваите и аз го попитах какво е сложил на айпада си за пътуването. Беше взел три филма: „Чайнатаун“, „Ултиматумът на Борн“ и „Играчки 3“. По-показателно беше, че имаше само една книга: „Автобиографията на един йога“ — ръководството по медитация, която е прочел за първи път в юношеските си години, после още веднъж в Индия, а след това препрочита всяка година.

По едно време му се прияде нещо. Все още бе твърде слаб, за да шофира, затова го закарах до едно кафене в търговския център. Беше затворено, но собственикът бе свикнал Джобс да го тормози в извънработно време и ни пусна.

— Поставил си е за цел да ме угоява — пошегува се Джобс. Лекарите настояваха да яде яйца, които да му доставят висококачествен протеин, затова си поръча омлет. — Да живееш с такава болест и постоянна болка, постоянно ти напомня, че си смъртен. Не виждаш смисъл да правиш планове за повече от година напред и това е лошо. Трябва да се насилваш да планираш живота си, сякаш ще живееш още дълги години.

Един пример за това магическо мислене бе планът му да си построи луксозна яхта. Преди трансплантацията обикновено наемаше такава и обикаляше със семейството си по Мексиканското крайбрежие, из южния Тих океан и Средиземноморието. При много от тези пътувания Джобс се отегчаваше или пък яхтата не му харесваше, затова често прекъсваха плаването и вземаха самолет за Хаваите. Понякога обаче екскурзията минаваше добре.