Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Първото обаждане е до Реджис Маккена, гуруто на връзките с обществеността:

— Идвам от Хавай да оправя тая работа с антената и трябва да обсъдя някои неща с теб.

Уговарят си среща в 13:30 на другия ден в централата на „Епъл“ в Купертино. Второто обаждане е до рекламния агент Лий Клоу. С парите от „Епъл“ той се е опитал да се пенсионира, но Джобс често го търси за съвет. Извикан е и колегата му Джеймс Винсънт.

Джобс решава да вземе със себе си сина си Рийд, на когото му предстои да завърши гимназия.

— В близките два дни ще бъда почти денонощно на заседания и искам да присъстваш, защото така ще научиш повече, отколкото за две години в икономическия университет — казва му той. — Ще бъдеш в една стая с най-способните бизнесмени в света, докато се вземат трудни решения. Ще наблюдаваш кухнята на нещата.

Докато ми разказваше, очите на Джобс се насълзиха:

— Готов съм да преживея всичко отново, само и само да ме види пак как работя. Да види с какво се занимава татко му.

Към групичката се присъединяват също Кати Котън, надеждният специалист по връзки с обществеността на „Епъл“, и седем други директори. Заседанието продължава цял следобед.

— Беше едно от най-великите съвещания в живота ми — сподели ми по-късно Джобс.

В началото представил събраните данни:

— Ето фактите. Какво ще правим?

Маккена е най-спокоен и откровен от всички.

— Просто кажи истината, признай фактите — съветва той. — Не се дръж арогантно, но бъди твърд и уверен.

Други, включително Винсънт, настояват Джобс да се извини, но Маккена е против:

— Не отивай на пресконференцията с подвита опашка. Кажи: „Телефоните не са идеални и ние не сме безгрешни. Ние сме просто хора и се стараем да правим най-доброто.“

Решават да следват именно тази стратегия. Когато става дума за арогантността, Маккена съветва Джобс да не се притеснява прекалено за това. По-късно ми обясни:

— Не мисля, че ще има полза, ако накараме Стив да се държи смирено. Както самият той казва за себе си: „Каквото виждаш, това получаваш.“

На пресконференцията същия петък в голямата зала на „Епъл“ Джобс следва съвета на Маккена. Не се унижава и не се извинява, но успява да тушира проблема, като показва, че „Епъл“ знае за него и ще се опита да го реши. После измества фокуса на дискусията, като изтъква, че всички телефони имат някакъв недостатък. Изразява всичко в четири кратки, декларативни изречения:

— Ние не сме безгрешни. Телефоните не са идеални. Всички знаем това. Но искаме клиентите ни да бъдат удовлетворени.

Добавя, че ако някой не е доволен от телефона си, може да го върне (процентът на върнатите е 1.7 — над три пъти по-малко от върнатите iPhone 3GS и повечето други модели) или да получи безплатна изолационна рамка за антената. След това цитира данни, според които и останалите мобилни телефони имат подобни проблеми. Това не е съвсем вярно. Антената на „Епъл“ е малко по-несполучлива от тези на повечето други модели, включително по-ранните айфони. В действителност обаче медийната истерия около прекъснатите разговори е пресилена.

— Тази история се раздуха прекалено! — заявява Джобс.

Вместо да се възмутят, че не си е посипал главата с пепел и не изтегля модела от пазара, повечето клиенти осъзнават, че е прав.

Списъците от чакащите да си купят телефона, който вече се е изчерпал, набъбват. Това остава най-бързо продаващият се продукт на компанията. Дебатите в медиите се изместват върху темата дали Джобс има право да твърди, че другите смартфони имат същите проблеми с антената. Дори отговорът да е „не“, по-добре да говорят за това, отколкото за дефектите на iPhone 4.

Някои медийни наблюдатели обаче не вярват на Джобс.

— Онзи ден Стив Джобс дръзко демонстрира умението си да се измъква, чувството си за непогрешимост и фалшивата си откровеност. Той отрече проблема, отклони критиките и хвърли вината върху другите производители на смартфони — пише Майкъл Улф в сайта newser.com . — „Това е пример за съвременен маркетинг, корпоративна ловкост и антикризисна политика, който можеш само да наблюдаваш смаяно и да се питаш: Как се измъкнаха? Или по-точно: Как успя той да се измъкне?“ Улф отдава това на хипнотизиращите умения на Джобс — „последният харизматичен човек“. Друг директор би се извинил и би преглътнал едно масово връщане на продукта, но не и Джобс. „Мрачният му, изпит външен вид, самоувереността, проповедническото държане, внушението за връзка с божественото — това наистина действа и в този случай му позволява да решава кое е значимо и кое — тривиално.“