Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Дори забранява всички приложения на „Адоби“, които превеждат флаш-кода за мобилната операционна система на „Епъл“. Джобс отрича използването на компилатори, които позволяват на програмистите да пишат програмите си по веднъж и после да ги пригаждат за други операционни системи.

Ако платформите на „Епъл“ изгубят лицето си — ако се превърнат в обикновена стока като машините на „Хюлет-Пакард“ и „Дел“ — това би означавало края на компанията.

Освен това през 1985 г. „Епъл“ е инвестирала в „Адоби“ и заедно двете компании стартират революцията в компютърното книгоиздаване.

— Аз помогнах на „Адоби“ да проходи — твърди Джобс.

През 1999 г., след като се завръща в „Епъл“, той помолва „Адоби“ да пригоди видеообработващия си софтуер и други продукти за iMac и новата му операционна система. Оттам обаче му отказват и вместо това мобилизират сили, за да пригодят софтуера си за Windows . Скоро след това основателят й Джон Уорнък се оттегля.

— „Адоби“ изгуби душата си, когато Уорнък си отиде — смята Джобс. — Той беше изобретател, човек като мен. Останаха само кабинетни плъхове и компанията съвсем се скапа.

Когато някои пламенни привърженици на „Адоби“ и любители на Flash го обвиняват, че е прекалено властен, той решава да публикува отворено писмо. Приятелят му Бил Кембъл се отбива у тях, за да прегледа текста.

— Нали не звучи просто като заяждане? — пита Джобс.

— Не, посочил си фактите. Пусни го.

Писмото описва техническите недостатъци на Flash , но въпреки съвета на Кембъл Джобс не успява да се сдържи и споменава миналите проблеми между двете компании: „Адоби“ беше последният голям производител на софтуер, който нагоди продуктите си към операционната система на „Мак“.

Няколко месеца по-късно „Епъл“ премахва някои от ограниченията пред мултиплатформените компилатори. Така „Адоби“ успява да създаде софтуер за програмиране на Flash , който използва основните черти на мобилната операционна система на „Епъл“. Войната е жестока, но Джобс има по-добър коз. В крайна сметка успява да принуди „Адоби“ и други създатели на компилатори да използват по-добре интерфейса и специалните характеристики на iPhone и iPad .

Джобс среща повече трудности при разрешаването на противоречията около желанието на „Епъл“ да контролира стриктно кои приложения могат да се качват на iPhone и iPad . Защитата от програми, съдържащи вируси или нарушаващи личната неприкосновеност, е логична мярка; блокирането на софтуер, който препраща потребителя към други сайтове, вместо да купува от iTunes, поне има търговска обосновка. Джобс и екипът му обаче стигат по-далеч — решават да блокират всякакви приложения, които накърняват човешкото достойнство, могат да имат лоши политически последствия или са с порнографско съдържание според цензорите на „Епъл“.

Проблемът с играта на полицай изпъква, когато „Епъл“ отказва да пусне едно приложение, включващо политически натоварена анимация от Марк Фиоре. Мотивът им е, че атаките на Фиоре срещу Буш по въпроса за изтезанията са един вид клевета. Решението става обществено достояние и повод за подигравки, след като Фиоре спечелва наградата „Пулицър“ за политическа карикатура през април 2010 г. Налага се „Епъл“ да преразгледа решението си, а Джобс се извинява публично:

— Така е, допуснахме грешка. Стараем се да правим най-доброто, да се учим бързо… Онова решение ни се стори добро.

Този случай не е просто една невинна грешка. Той събужда съмнението, че „Епъл“ контролира какво виждаме и четем — поне ако искаме да използваме iPad или iPhone . Джобс се изправя пред опасността да се превърне в Оруеловия Голям брат, когото толкова безгрижно унищожава в рекламата „1984“ за „Макинтош“. Той приема проблема изключително сериозно. Един ден се обажда на Том Фридман от „Ню Йорк Таймс“, за да обсъдят как да постави граници, без да изглежда като цензор. Помолва журналиста да оглави група от съветници, които да му дадат насоки, но шефът на Фридман казва, че това би било конфликт на интереси.

Блокирането на порнографските сайтове също създава проблеми. „Приемаме за свой морален дълг да не допускаме порнографията до iPhone — заявява Джобс в имейл до един клиент. — Който иска да гледа порно, да си купи «Андроид»“.

Това поставя началото на усилена електронна кореспонденция с Раян Тейт, редактор на сайта за клюки от света на информационните технологии „Валиуег“. Една вечер, докато пие ментов коктейл вкъщи, Тейт изпраща на Джобс имейл, в който критикува стриктния контрол на „Епъл“ върху приложенията. „Ако днес Дилън беше на 20, какво би си помислил за вашата компания? — пише той. — Щеше ли да асоциира вашия iPad с «революция»? Революциите дават свобода.“