Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Когато е на тринайсет години, Джобс намира Бил Хюлет в указателя, обажда му се, за да си поиска една част за честотомера, който проектира, и така получава временна работа в „Хюлет-Пакард“. Същата година фирмата купува земя в Купертино, за да разшири отдела за калкулатори. Возняк отива да работи там и на това място създава Apple I и Apple II .

През 2010 г. „Хюлет-Пакард“ решава да продаде базата си в Купертино, която се намира на по-малко от два километра от централата на „Епъл“ на „Инфинити Луп“. Джобс тихомълком урежда да я купи заедно с прилежащия терен. Той се възхищава на Хюлет и Пакард, че са създали стабилна компания, и се гордее, че е постигнал същото с „Епъл“. Сега иска емблематична сграда — нещо, което никоя компютърна компания от Западното крайбрежие не притежава. В крайна сметка обединява около 60 хектара земя и се впуска в мащабен проект, съчетаващ любовта му към дизайна с копнежа да създаде трайна компания.

— Искам да изградя емблематичен комплекс, който да изразява ценностите на компанията за поколения напред — споделя той.

Наема архитектурната фирма, която смята за най-добра в света — тази на Норман Фостър, известна с модернистични проекти като реставрирания Райхстаг и небостъргача на улица „Сейнт Мери Акс“ в Лондон. Както може да се очаква, Джобс се включва в проектирането и прави почти невъзможно постигането на съгласие относно дизайна. Той иска да завещае тази сграда на бъдните поколения, затова тя трябва да е идеална. Фирмата на Фостър включва в проекта петдесет архитекти и на всеки три седмици през 2010 г. те показват на Джобс преправени макети. Той постоянно ги залива с идеи, понякога измисля абсолютно нови форми и ги кара да започват отначало.

Когато за първи път ми показа макетите и чертежите в хола си, сградата трябваше да има форма на огромна, виеща се писта за конни състезания, съставена от три взаимносвързани полукръга около голям централен двор. Стените бяха изцяло от стъкло, а вътрешната площ беше разделена на работни кабинки, подредени така, че слънчевата светлина да преминава по пътеките между тях.

— Така осигурява приятни, преливащи се общи пространства и слънчева светлина до всяко работно място — обясни той.

Месец по-късно ми показа плановете в голямата заседателна зала на „Епъл“, където върху масата бе поставен макет на проектираната сграда. Беше направил основни промени. Сега работните кабинки бяха разположени далеч от прозорците, тъй че дългите коридори да са осветени от слънцето. Те трябваше да служат и като общи помещения. Беше водил спор с някои архитекти, които искали прозорците да могат да се отварят. Джобс никога не е харесвал идеята хората да могат да отварят каквото и да било.

— Така им даваме възможност да прецакат нещо — смята той.

И по този, както и по другите детайли, Джобс успя да наложи мнението си.

Когато отидохме вечерта у тях, показа рисунките на семейството си и Рийд се пошегува, че погледната от въздуха, сградата му приличала на мъжки полов орган. Баща му реагира пренебрежително, като отдаде коментара на тийнейджърското мислене. На следващия ден обаче споменал за това на архитектите.

— За съжаление каже ли ти го някой веднъж, вече не можеш да го изтриеш от съзнанието си — обясни той.

При следващото ми гостуване формата беше променена на обикновен кръг.

Според новия дизайн в сградата нямаше да има нито едно парче право стъкло. Всички трябваше да бъдат закривени и безшевно скрепени. Джобс отдавна си падаше по този материал и опитът му с поръчката на нестандартни прозорци за магазините на „Епъл“ му вдъхваше увереност, че може да намери големи количества закривени стъкла. Планираният централен двор бе 260 метра в диаметър (повече от три стандартни квартални карета или с дължината на повече от три футболни игрища) и с помощта на модели Стив ми показа как в него може да се побере римският площад „Свети Петър“. Спомняше си, че навремето в района е имало овощни градини, затова нае главния ландшафтен дизайнер на „Станфорд“ и поръча 80% от терена да бъде озеленен по естествен начин, с шест хиляди дървета.

— Казах му да не забравя за кайсиите — похвали ми се Джобс. — Навремето ги имаше навсякъде, дори по кръстовищата. Те са част от наследството на долината.

През юни 2011 г. плановете за четириетажния комплекс с площ 2700 декара, в който трябваше да работят над дванайсет хиляди души, бяха готови за представяне. Той реши да го направи на тиха и необявена в медиите среща в кметството на Купертино в деня след представянето на iCloud пред Световната конференция на програмистите.