Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Когато състоянието му се подобрява, Джобс отново става раздразнителен. Изгубил е жлъчния мехур, но не жлъчния си характер.

— Когато започна да се оправя, бързо премина през фазата на благодарността и се върна към обичайното си заядливо и властно поведение — спомня си Катрин Смит. — Всички се чудехме дали в резултат на изпитанието ще стане по-благоразположен, но не би.

Освен това Джобс е все така придирчив към храната, което е сериозен проблем. Приема само плодови пюрета и редовно иска да му донесат седем-осем различни, за да си избере това, което му се яде най-много. Поднася миниатюрно количество към устата си за проба и отсъжда:

— Това не струва. И това не е хубаво.

Накрая Ийсън се намесва:

— Виж какво, вкусът няма значение. Приемай ги не като храна, а като лекарство.

Когато започват да му идват на гости служители на „Епъл“, той се развеселява. Тим Кук го посещава редовно и му докладва за развитието при новите продукти.

— Грейваше всеки път, когато се заговореше за „Епъл“ — разказва Кук. — Сякаш в главата му светваше лампа.

Джобс страшно обича компанията и мисълта, че ще се върне, го крепи. Подробностите го окриляват. Когато Кук му описва новия модел iPhone , отделя цял час, за да обсъдят не само названието (споразумяват се за iPhone 3GS), а и големината и шрифта на буквите „GS“ — дали да са главни (да) и с курсив (не).

Един ден Райли организира изненадващо посещение в студио „Сън“ — тухления храм, в който са записвали Елвис, Джони Кеш, Б.Б. Кинг и много други пионери на рокендрола. Един от по-младите служители ги развежда и им разказва за историята на студиото. Той и Джобс седят на обгорената от фасове пейка, която е използвал Джери Лий Люис. По това време Стив е може би най-влиятелният човек в музикалния бизнес, но младежът не го разпознава в този негов окаян вид. Когато си тръгват, Джобс казва на Райли:

— Това хлапе е много умно. Дай да го вземем за iTunes .

Райли се обажда на Еди Кю, който изпраща младежа в Калифорния за интервю. В крайна сметка го назначават в новосъздадения отдел за ритъм-енд-блус и рокендрол в iTunes . По-късно, когато Райли отива да види приятелите си в „Сън“, те му казват, че това е доказателство колко верен е девизът им — че в студио „Сън“ мечтите се сбъдват.

В края на май 2009 г. Джобс се връща от Мемфис с жена си и сестра си. На летището в Сан Хосе ги посрещат Тим Кук и Джони Айв, които се качват в самолета веднага след като се приземява.

— Очите му блестяха от въодушевление, че се е върнал — спомня си Кук. — Беше борбен характер и нямаше търпение да започне отново да работи.

Пауъл изважда бутилка искрящ сайдер, за да вдигне тост, и всички се прегръщат.

Айв е емоционално изтощен. Закарва Джобс до дома му и му разказва колко трудно е било да върти нещата, докато него го е нямало. Освен това се оплаква от твърденията в медиите, че иновациите на „Епъл“ зависят от Джобс и ще изчезнат, ако той не се върне.

— Много е обидно — казва Айв се оплаква, че се чувства „покрусен“ и недооценен.

След завръщането си в Пало Алто Джобс също е в мрачно настроение. Вече започва да осъзнава, че може би не е незаменим в компанията. Акциите на „Епъл“ се търгуват добре; през януари 2009 г., когато той обявява, че се оттегля за кратко, за да се лекува, те са били 82 долара, а при завръщането му през май вече са 140. Скоро след излизането му в отпуск Кук изневерява на сдържания си стил на поведение и прави прочувствено изказване, в което обяснява защо „Епъл“ ще остане на върха въпреки отсъствието на основателя й:

Ние вярваме, че сме тук, за да създаваме велики продукти, и това няма да се промени. Фокусът ни винаги е върху иновациите. Вярваме в простото, не в сложното. Вярваме, че трябва да притежаваме и контролираме първичните технологии зад всеки наш продукт, да участваме само на пазари, към които можем да имаме сериозен принос. Вярваме, че трябва да отхвърлим хиляди проекти, за да можем да се концентрираме само върху онези, които смятаме за истински важни и смислени. Вярваме в тясното сътрудничество и взаимодействие между нашите екипи, което ни позволява да изобретяваме неща, които другите не могат. От всеки отдел очакваме да даде най-доброто от себе си. Когато сбъркаме, имаме доблестта да си признаем и куража да се променим. Независимо кой какво работи, тези ценности са толкова дълбоко вкоренени в тази компания, че „Епъл“ ще се развива отлично и в бъдеще.