Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Няколко дни по-късно се налага да проведат още една процедура. Въпреки правилата Джобс е настоял да не изпразват стомаха му преди операцията. Докато е бил под упойка, капки стомашно съдържимо са попаднали в белите дробове и той развива пневмония. В един момент изглежда, че ще умре. По-късно той споделя:

Едва не умрях, защото прецакаха тази рутинна процедура. Лорийн беше там, докараха и децата, защото мислеха, че няма да изкарам нощта. Рийд не беше решил къде да кандидатства и беше отишъл да проучи някои университети с един от братята на Лорийн. Изпратихме частен самолет да го вземе от Дартмут и да му кажат какво става. Докараха и двете момичета. Мислеха си, че това е последният им шанс да ме видят в съзнание. Обаче оцелях.

Лорийн Пауъл поема надзора на лечението, като денонощно стои при него и зорко следи мониторите.

— Тя бе като красива тигрица, бдеше над него — спомня си Джони Айв, който пристига веднага, щом разрешават свиждане на Джобс.

Майката и тримата братя на Лорийн идват от време на време да й правят компания. Сестрата на Джобс Мона Симпсън също го посещава. Тя и Джордж Райли са единствените, на които болният позволява да заместват съпругата му край леглото.

— Близките на Лорийн ни помогнаха да се грижим за децата. Майка й и братята й бяха страхотни — спомня си по-късно Джобс. — Бях много немощен и не можех да правя нищо, но такива моменти страшно сплотяват хората.

Лорийн идва всяка сутрин в 7:00, събира важните данни и ги записва в таблица.

— Беше адски сложно, трябваше да се вземат предвид много неща — разказва тя.

Всяка сутрин в 9:00, когато Ийсън и колегите му пристигат на работа, тя се среща с тях и координира всички аспекти на лечението. В 21:00, преди да си тръгне, подготвя доклад за състоянието на всички жизнени показатели. Набелязва си и въпросите, които иска да зададе на следващия ден.

— Това ми помагаше да се мобилизирам и да се концентрирам — обяснява тя.

Ийсън прави нещо, което никой друг в „Станфорд“ не е правил — нагърбва се с всички страни на лечението. Понеже е директор на института, той има възможност да координира възстановяването на пациентите, раковите изследвания, болкоуспокояващите, храненето, рехабилитацията и болничните грижи. Дори минава през местния супермаркет, за да купува на Джобс любимите му енергийни напитки.

Две от медицинските сестри са от малки градчета в щата Мисисипи и стават любимки на пациента. Те са улегнали семейни жени и не се плашат от прищевките му. Ийсън урежда двете да се грижат само за Джобс.

— За да се справиш със Стив, трябва да си настоятелен — разказва Тим Кук. — Ийсън умееше да го командва и го караше да прави неща, които никой друг не би могъл да го убеди да направи: неща, полезни за него, макар и не особено приятни.

Въпреки цялото угаждане на моменти Джобс го прихващат дяволите. Постоянно се жалва, че не владее положението, понякога халюцинира или изпада в гняв. Силният му характер се проявява дори когато е почти в безсъзнание. Веднъж, докато е под действието на успокоителните, лекарите се опитват да му сложат кислородна маска. Той я маха, мърморейки, че не харесва дизайна й. Въпреки че едва говори, нарежда да му донесат пет различни маски, за да си избере модела, който му харесва най-много. Лекарите поглеждат смутено Лорийн. Най-накрая тя успява да го прилъже, за да му сложат маската. Стив се възпротивява и срещу кислородния монитор, който му слагат на пръста. Бил грозен и прекалено сложен. Предлага да им проектира по-просто устроен.

— Реагираше на всеки нюанс от обстановката и предметите наоколо и това го изтощаваше — спомня си Лорийн.

Един ден, докато той ту губи съзнание, ту се свестява, идва Катрин Смит — близка приятелка на жена му. Отношенията й с Джобс невинаги са били добри, но Лорийн я подканва да отиде при него. Той й дава знак да му подаде бележник и химикалка и написва: „Искам си айфона.“ Смит взема апарата от шкафчето и му го занася. Той хваща ръката й и й показва как да управлява дисплея с плъзгане и да работи с менютата.

Отношенията на Джобс с Лиса Бренан-Джобс — дъщерята, която му е родила Крисан, — са обтегнати. Тя е завършила „Харвард“, живее в Ню Йорк и рядко се чува с баща си. На два пъти обаче отива до Мемфис и той е благодарен за жеста.

— Това означаваше много за мен — спомня си Джобс.

За съжаление тогава не й го казва. Много от хората около тях смятат Лиса за капризна като баща си, но Лорийн я приема на драго сърце и се опитва да я приобщи към семейството.