Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

— Когато пийнеше малко повече бяло вино, Джери ми звънеше в два-три часа и се ядосваше: „Не вярвам на тия глупости за здравето на Стив. Трябва да сме сигурни.“ На другата сутрин му се обаждах, но тогава казваше: „О, нищо. Няма проблем.“ Сигурно някоя вечер пак е попрекалил и се е разприказвал пред репортерите.

Ръководител на екипа от онколози, лекуващи Джобс, е професорът от Станфордския университет Джордж Фишер, водещ изследовател на гастроинтестиналните и колоректалните тумори. Той месеци наред го убеждава да се подложи на трансплантация на черен дроб, но пациентът му обикновено игнорира информация, която не му е по вкуса. Лорийн е доволна, че лекарят постоянно говори за проблема, защото съпругът й има нужда от многократно натякване, за да приеме идеята.

През януари 2009 г. най-сетне го убеждават — малко след изявлението, че „хормоналният дисбаланс“ се лекува лесно. Има обаче един проблем. Включват го в списъка на чакащите за чернодробна трансплантация в Калифорния, но става ясно, че редът му няма да дойде скоро. Донорите с неговата кръвна група са твърде малко. Освен това правилата на Обединената система за обмен на органи, наложени в целите Щати, дават предимство на болните от цироза и хепатит пред пациентите с рак.

Няма никакъв законен начин един пациент, дори богат като Джобс, да се „пререди“ и той не го прави. Реципиентите се избират според резултата им по МЕЛД (модел за терминално чернодробно заболяване) — скала, която отчита наложителността на трансплантацията според хормоналните нива и времето на чакане. Всеки дарен орган се следи стриктно, данните са достъпни в интернет и пациентът може по всяко време да провери кое място в списъка заема.

Лорийн започва да следи сайтовете за трансплантации, всяка нощ проверява колко хора има в списъците, какви са показателите им по МЕЛД и от колко време чакат.

— Сметката беше проста — разказва тя. — Редът му за трансплантация в Калифорния щеше да дойде някъде след юни, а лекарите смятаха, че черният му дроб ще излезе от строя около април.

Затова започва да разпитва и установява, че един пациент може да се запише едновременно в списъците на два щата, но само около 3% от кандидатите го правят. Медицинските власти не са против тази практика въпреки критиките, че облагодетелства богатите. Има обаче две основни изисквания: кандидатът за трансплантация трябва да може да стигне до съответната болница в рамките на осем часа (което е възможно, тъй като Джобс има частен самолет) и местните лекари да го изследват лично, преди да го включат в списъка си.

Джордж Райли — адвокат от Сан Франциско, който е външен консултант на „Епъл“ — е отзивчив джентълмен от Тенеси. Родителите му са били лекари в Методистката университетска болница в Мемфис, а директорът на тамошния институт по трансплантации Джеймс Ийсън му е приятел. Клиниката е една от най-добрите и най-големите в страната. През 2008 г. Ийсън и екипът му извършват 121 чернодробни трансплантации. Той няма нищо против пациенти от други щати да се записват в мемфиската листа.

— Това не е злоупотреба със системата — казва той. — Хората сами решават къде да бъдат лекувани. Някои жители на Тенеси отиват в Калифорния, други идват от Калифорния в Тенеси.

Райли урежда Ийсън да отиде в Пало Алто и да проведе на място необходимите изследвания.

В края на февруари 2009 г. Джобс е включен в списъка за Тенеси (едновременно с калифорнийския) и тревожното чакане започва. През първата седмица на март състоянието му рязко се влошава, по редът му е чак след двайсет и един дни.

— Беше ужасно — спомня си Лорийн. — Изглеждаше, че няма да стане навреме.

Всеки ден е по-мъчителен от предишния. В средата на март той вече е трети в списъка, после — втори… първи. Дните обаче си минават. Колкото и жестоко да звучи, събития като Денят на свети Патрик или Мартенската лудост (мемфиският отбор е участник в този голям баскетболен турнир през 2009 г. и домакин на някои мачове) увеличават шанса да се намери донор, тъй като тогава нараства броят на автомобилните катастрофи при шофиране в пияно състояние.

И наистина един уикенд, на 21 март, загива младеж на около двайсет години, чиито органи са дадени за трансплантация. Джобс и жена му кацат в Мемфис около 4:00 ч. и Ийсън ги посреща на летището. Вземат ги с кола, документите за хоспитализация са попълнени и той веднага е приет.

Трансплантацията е успешна, но прогнозата не е оптимистична. Докато изрязват черния му дроб, лекарите забелязват петънца върху перитонеума — тънката ципа, която обвива коремните органи. Освен това целият черен дроб е пълен с тумори, което означава, че вероятно има метастази и на други места. Раковите клетки явно са мутирали и се размножават бързо. Лекарите вземат проби и картират още гени.