Уолтър Айзъксън - Стив Джобс

Звучи, сякаш го е казал Джобс (и той наистина го е казвал), но медиите го наричат „доктрината Кук“. Джобс е засегнат и силно потиснат, най-вече заради последното изречение. То може би е вярно и той не знае дали да се гордее, или да страда от това. Говори се, че може да се оттегли и да стане председател на борда на директорите вместо изпълнителен директор. Това още повече го мотивира да се вдигне от леглото, да преодолее болката и отново да тръгне на дългите си, оздравителни разходки.

Няколко дни след завръщането му е насрочено заседание на управителния съвет и за всеобща изненада той отива и остава през по-голямата част от срещата. В началото на юни вече провежда ежедневни съвещания у дома си, а в края на месеца се връща на работа.

Дали сега, след като е бил на крачка на смъртта, ще се държи по-добронамерено? Колегите му скоро научават отговора. Още първия ден след завръщането си той изненадва водещия си екип със серия от истерични изблици. Ругае хора, които не е виждал шест месеца, скъсва няколко търговски плана и прави на пух и прах няколко души, чиято работата смята за посредствена. Най-показателно обаче е изказването, което прави пред неколцина приятели следобеда:

— Много се радвам, че се върнах. Не е за вярване колко сме креативни — и аз, и екипът.

Тим Кук запазва самообладание.

— Стив никога не е крил мислите и чувствата си, но това беше хубаво — споделя по-късно той.

Приятелите забелязват, че Джобс е все така раздразнителен. Докато се възстановява от операцията, сключва договор с кабелния оператор „Комкаст“. Един ден телефонира на Браян Робъртс, който управлява компанията.

— Помислих си, че се обажда, за да ни похвали — споделя Робъртс, — а той каза, че връзката не струвала.

Анди Херцфелд обаче забелязва, че въпреки сприхавостта си Джобс е станал по-отзивчив:

— Преди, ако човек го помолеше за услуга, той правеше точно обратното. Такъв извратен характер имаше. Сега се опитва да помага.

Завръщането му е обявено публично на 9 септември, когато излиза на сцената на ежегодното есенно музикално събитие на компанията. Публиката става на крака и го аплодира близо минута. Започва с необичайно лично слово, като разказва, че са му дарили черен дроб:

— Нямаше да съм тук без този щедър жест, затова се надявам всички да проявим великодушие и да дарим органите си.

След като изразява радостта си — „на крака съм, върнах се в «Епъл» и се радвам на всеки ден от живота“ — представя новата серия iPod Nano , с видео камера и в девет различни цвята.

До началото на 2010 г. възвръща силите си и се хваща на работа. Предстои му една от най-продуктивните години — и за него, и за „Епъл“. Откакто обявява стратегията на фирмата за дигиталния пъп, Джобс е представил два революционни продукта: iPod и iPhone . Сега предстои трета сензация.

През 2002 г. Джобс се ядосва на програмиста от „Майкрософт“, който постоянно се хвали със софтуера за таблетни компютри, позволяващ на потребителя да въвежда информация с писец. Джобс иска да демонстрира как би трябвало да се правят тези неща — без писец! — но когато вижда мултисензорната технология, разработвана от „Епъл“, решава първо да направят iPhone .

Междувременно идеята за таблетите постепенно изкристализира в групата на хардуеристите от „Макинтош“.

— Нямаме планове да правим таблет — заявява Джобс през март 2003 г. в интервю с Уолт Мосбърг. — Оказва се, че хората искат клавиатура. Таблетите се харесват на богатите, които вече имат много компютри и други устройства.

Също като твърдението за „хормоналния дисбаланс“, това е заблуда. Таблетът е сред обсъжданите проекти на годишните конференции на фирмата.

— Дискутирахме го много на работните срещи, защото Стив не се отказваше от идеята — спомня си Фил Шилер.

Проектът за създаване на таблет е задвижен през 2007 г., когато Джобс обмисля създаването на евтин нетбук. На една идейна среща на ръководния екип Айв задава въпроса защо трябва към екрана да има прикачена клавиатура, която само вдига цената и заема място. Нека клавиатурата да бъде сензорна. Джобс се съгласява и усилията на екипа се съсредоточават върху създаването на таблет, а не на нетбук.

Процесът започва с определянето на подходящ размер за екрана. Поръчват двайсет модела, леко различаващи се по размер и пропорции, но всичките правоъгълни, със заоблени ъгли. Айв ги поставя на една маса в дизайнерското студио и следобед махат кадифеното покривало, за да си поиграят с тях.